За Яворов и Винету

Това, че на приемния изпит по български език и литература в Софийския университет над 48 на сто от кандидатите имат двойка, не е нито ново, нито безпрецендентно. Било е и по-зле в предишни години. По-лошото е, че 67 на сто от младежите са изкарали оценка под 3.50, а едва 7,8 на сто имат успех над 5.00. Останалите 25% са "златната среда" - между 3.50 и 4.99. На матурата по същия предмет същите абитуриенти с "междинен" успех преди месец бяха около 50 на сто от всички зрелостници. Двойките на матурата обаче бяха само 5,49 на сто.
Сравнението също не показва нищо ново - отдавна е ясно, че нивото на знания в края на средното образование е по-ниско от това, което вузовете, особено водещите, изискват за прием на студенти. Резултатите от матурите от приемния изпит само потвърждават, че между двете степени на образование у нас има дупка.
Това, което е най-тревожно обаче, е ясно очертаващата се тенденция с всяка изминала година ниските оценки - съответно знания, да се увеличават чувствително, а високите - обратно, да намаляват. Тази тенденция ясно личи от трайния спад на резултатите от зрелостните изпити, който от 2009 г. насам е постоянен (и необратим?). Какво означава, че 67 на сто от 19-20-годишните българи не могат да скалъпят никаква мисъл или изцеждат оскъдни съждения в една най-благодатна тема по творчеството на емблематичен поет като Яворов. И само около 8 на сто показват знания за над петица? А около 17 на сто от кандидатите изобщо са се отказали да пишат. Сега ще последват едно-две-три класирания, само и само да се запълнят бройките за прием. Наесен тройкаджии ще станат студенти, а преподавателите в аудиториите ще се чудят как да наваксат онова, което първокурсниците са пропуснали още в училище.
Трябва ли тази маса от полуграмотни млади хора непременно да се насочва към висше образование? Изискването на ЕС да се увеличава прцентът на висшистите сред населението означава ли нискообразовани хора да се устремяват към дипломата, по-скоро към тапията, която отваря врати на пазара на труда? Какви са причините за все по-малкото знания, с които децата ни излизат от училището, осъзнати ли са те от управленците и прави ли се изобщо нещо срещу обществената напаст на полуинтелигентите? Защо най-елитните умове сред българската младеж и тази година вече са прегърнати от чужди университети и дори не кандидатстват в родните вузове? Трябва ли висшите ни училища да мерят дейността си по торбичката с пари, която държавата дава на глава студент? Въпросите са прекалено много, отговорите са трудни. Най-важният обаче е: има ли нещо общо с решаването на изредените проблеми новият закон за училището, който в момента се обсъжда в парламента и който ще важи поне за 10 години напред? На него отговорът е прост: няма нищо общо. Сега ясно ли ни е защо се случва сривът на българското училище? Каквото управлението, такова и образованието. Както върви, след още пет години Софийският университет ще е принуден да задава теми по Винету...