Забраняват клането на крави в задния двор

Собствениците на големи преживни животни (крави, телета и т.н.) вече няма да могат да ги колят за лична консумация в задния двор, а само в лицензирани пунктове. Това предвиждат промени в Закона за храните, които вчера бяха обсъдени с експерти от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и представители на браншовите организации. Тази промяна се налага заради натиск от ЕС и като превантивна мярка срещу болестта луда крава, стана ясно от дискусията. Коледните прасета, гергьовските агнета и кокошките не попадат под тези изисквания.
Земеделският министър Мирослав Найденов обясни, че от ЕК в лицето на еврокомисаря по здравеопазване Тонио Борг вече са ни заплашили, че ако не изготвим до март спешен план как ще се премахне тази практика у нас, има опасност срещу страната ни да бъде заведена наказателна процедура и да плащаме хиляди евро на ден санкции.
Още няма разчети колко ще струва изграждането на тези пунктове на общините, чието е задължението, както и дали те въобще ще ги изградят, тъй като разпоредбите имат пожелателен характер. Това ще бъдат площадки с навеси, където ще има ветеринарен специалист, който може да отстрани опасните части от добичето, за да бъдат изпратени проби от него за изследване. Алтернативата на пунктовете ще бъдат мобилни екипи, обясни земеделският министър. Режимът за регистрацията на тези пунктове ще бъде по-лек от режима, на който трябва да отговарят лицензираните кланици. Все още не е ясно колко ще струва на хората тази услуга. Санкцията пък, която ще се налага, ако някой реши да заколи добиче в задния двор, все още не е регламентирана, но тя ще е по-висока от цената на животното, обясни министърът. Например при първо нарушение тя може да е над 3,5 хил. до 5 хил. лв., допълни той.
С промените се въвежда задължение в обектите за производство и търговия с храна хранителните отпадъци да се събират само в специални затворени съдове, които да не са достъпни за бездомните хора и кучета, обясни Найденов. Контейнерите ще бъдат извозвани на определените за това места. Проблемът е, че ресторантьорите вече ще трябва да плащат за транспорта на тези отпадъци до екарисаж. Сега те се изхвърлят в кофите за боклук.
Промените в закона предвиждат повишаване около 10 пъти на някои санкции. Максималната глоба за нарушаване за изискванията към призводството на млечни продукти скача до 100 000 лв., а при повторно нарушение ще се отнема удостоверението за регистрация на обекта. За нарушаване на изискванията за търговия с храни по интернет максималната глоба е 15 000 лв. Санкциите за нарушаване на изискванията за отпадъците ще бъдат максимално 10 000 лв.
 Законопроектът предвижда и нова процедура за регистрация на обекти, които произвеждат едновременно безалкохолни напитки и бутилирани минерални, изворни и трапезни води. Според промените производителите, които предстои да пуснат на пазара за първи път хранителни добавки, ще трябва да уведомят затова Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Това не е окончателният вариант на промените и по тях предстоят още обсъждания.