Забравени от Бога и Генерала

Само на 2 км от гръцката граница, в югоизточните части на Западните Родопи, на десетина километра от Рудозем, се е сгушило с. Пловдивци. За него в Уикипедия има няколко реда. Според официалните данни от последното преброяване тук живеят 270 души. "Селцето ни е малко, а и в него сега едва ли живеят толкова хора, колкото показва преброяването", споделя Силвия Лободова, библиотекар в местното Народно читалище "Пробуда-1967" и наш екскурзовод. "Предимно възрастни хора са, младите са в градовете, а голяма част работят зад граница, идват тук за седмица-две през лятото", продължава разказа си тя.

Гурбетчийството

е спасение за много семейства в Пловдивци. Благодарение на изкараните пари извън България и на спестеното от работата в рудниците, местните хора, известни с майсторлъка си, са издигнали къщи за чудо и приказ. Белосани, наредени, с пъстри градини. Благодарение на тези градини и на труда си на нивите, насадени с картофи, фасул и тикви, жителите на родопското селце оцеляват в битката с мизерията и безработицата.

"На никого днес не е лесно, но местните хора са силни, планината им дава сила. И мъдрост, за да оцелеят", припомня известна на мнозина истина Силвия. Тя е отраснала тук. Отсъствала е от родното си село само в годините, в които е учила. "Тук ми е мястото, най-добре се чувствам на село и ще остана в Пловдивци", убедена е тя. От години е библиотекар в читалището. То е смисълът на живота й заедно с книгите и... децата. Които не пропускат да почукат на вратата и да поискат да посетят залата с компютрите.

Бил Гейтс

ни зарадва с компютри, казва с усмивка Силвия, отключвайки компютърната "зала". В скромната стая има няколко компютъра и друга съвременна техника благодарение на фондация "Бил и Мелинда Гейтс". Интернетът е луксът, за който Силвия се борила месеци наред. Е, благодарение на програмата "Глоб@лни библиотеки" и на успешен проект, в родопското селце се сдобили с модерен компютърен кабинет и станали част от глоб@лния свят. Така през лятото малчуганите, които идват при баби и дядовци, са доволни. Иначе за децата е истинско щастие, когато са заедно - на поход в планината или край масичката с книга в ръце. Не им липсват занимания - гледат филми, четат, рисуват, правят апликации, пеят. Доста време им отнело да организират миниетнографска сбирка, но били истински щастливи, когато с подредбата на стари вещи от техните баби научили много - за миналото на селото, за традициите, за корените си. Затова с огромно желание за всеки празник организират постановки - и за Еньовден, и за Коледа, и за Великден...

На читалищната библиотека с над 6000 заглавия могат да завидят много градски читални. "Постоянно купуваме книги, намираме начин да участваме в различни проекти", споделя Силвия. И допълва, че по времето на Стефан Данаилов като министър на културата успели да получат средства и благодарение на собствената инициатива да ремонтират покрива на читалището, което е на повече от 40 години. То разполага със сцена и салон със 180 места, които в днешно време пустеят. "Няма средства, за да ги поддържаме, едвам намираме пари за най-важното", споделя с болка Силвия. Става все по-трудно, а и преди време читалището обхващало три населени места - Пловдивци, Корита и Мочура, с общо население над 500 души. Но сега в едното село също си регистрирали читалище - законът позволява. И така намалели възможностите на институцията в Пловдивци да кандидатства за участие в някои проекти. "Другото читалище също няма да може, но законите ни са такива...", допълва Силвия. Убедена е, че ще намери начин да се справи и с това предизвикателство. "Хората даряват книги, по някой проект спечелим 200-300 лв. - и те са ни достатъчни, за да зарадваме децата с боички и блокчета", простичко обяснява тя. Пак простичко звучи фактът, че заради единия покрив, който читалището дели с кметството, трудно се участва в някои проекти. Пустата собственост...
В селото училище отдавна няма, а сградата му стои все още празна и се руши. Не липсвали идеи за екотуризъм, за зелено училище, за бизнес, но...

Язовирът

в проект е една от местните атракции, към които Силвия ни води. Спасителният пояс за жителите на две родопски общини - Рудозем и Мадан, е проектиран от години. Предишното правителство направи необходимото, за да финализира подготвителните работи и да осигури финансиране. При това от Световната банка. Изграждането на язовир "Пловдивци" ще спаси от воден режим хиляди семейства, които от десетилетие страдат от безводие в горещите летни месеци. Това лято също не им се размина. С аргумент "липса на средства" правителството на ГЕРБ спря осъществяването на проекта, а неотдавна управляващите заявиха, че на "Пловдивци" е даден рестарт. Кога на практика ще стане това обаче местните хора не знаят.
Преди време тук се струпаха куп черни джипове и дойдоха уж да разговарят с нас за проекта, но..., коментират възрастните. Част от тях изпитват притеснения относно сигурността на съоръжението. Селото, известно в турско като Бююк дере (Голямата река), е разположено като в котловина. Построеният преди години преливник на бъдещия язовир, който самотно стърчи в далечината, показва докъде ще стигне нивото на водата. "Ако нещо се случи, трагедията от с. Бисер ще е "китка" в сравнение с това, което ни очаква - къща няма да остане", коментират местните. И допълват, че недоумяват защо проектът хем е готов, хем сондьори неотдавна пак идвали на място, хем дума не се обелва какво точно ще стане. "Не вярваме и на приказките, че строежът на язовира ще осигури работа - фирмите обикновено идват със свой персонал, дори и кухни си карат", клатят глава патили и препатили. И под мустак допълват, че не разбират защо когато се обрушвали скатовете на язовира и се полагали основите на язовирната стена били изградени помещения за работниците не къде да е, а на дъното на бъдещия язовир. "Пари на вятъра хвърлиха, а сега не сме наясно дали това, което е построено преди години, все още е годно", коментират местните.
Язовирната стена е разположена точно върху мястото, където преди години бил кльонът. И пиле не можеше да прехвръкне тук, а сега движението е свободно. Пътят, който се вие към гръцко, води до изоставените сгради на някогашната гранична застава "Панама". Славни години бяха, в селото кипеше живот, имаше и деца, и военни, припомнят си възрастните.

Границата

и някогашните "тайни обекти" сега са част от екопътека. Дължината й е близо 7 км. Изходният пункт е местността "Домузола", а крайната точка - язовир "Пловдивци". Забележителностите по този маршрут са връх Бабина чука (1414 м), телени заграждения (кльон) и старо "минно поле". Възможности има, но е необходима енергия и желание, както и средства, коментират местните своето бъдеще. Наясно са, че работата в рудниците и на нивите не е привлекателна - нито за младите, нито като доходи. Близостта с Гърция засега не им носи "дивиденти", защото хората са бедни, а екологията и туризмът се нуждаят от сериозни инвестиции.
Забравени сме - и от Бога, и от Генерала, шегуват се местните. Шегата обаче си е истина. "С кмета нямаме проблеми, разбираме се, винаги ми помага", споделя Силвия. За нея, както и за много от хората в селото е важно кметът да защитава техните интереси, да е инициативен и да върши работа. Политиката е сложно нещо, коментират местните хора. Те искат сигурност, спокойствие, работа, прилични доходи и никой да не злоупотребява с тяхното доверие, трудолюбие и човещина.
"Добре ни е далеч от големия град - имаме си всичко. Трябва само държавата да мисли за нас, а не да ни ухажват политици предизборно с обещания за бъдещето", казват на изпроводяк в Пловдивци.