Заедно ще решим всички проблеми

Методи Методиев

Посланик Владимир Чургус е роден през 1952 г. в Белград. По образование той е юрист. По време на трудовата си кариера е бил високопоставен служител в системата за детска и социална защита на СФРЮ, а по-късно и координатор за хуманитарните помощи за СФРЮ по време на конфликтите за разпадането на Бивша Югославия и ръководител на УНИЦЕФ - Сърбия.
От 1996 до 1999 г. работи в МВнР на тогавашна СРЮ като началник на отдела за съседните страни, а от 1999 до 2003 г. е шарже д`афер на страната си в Хърватска. От 2004 г. до 2006 г. е зам. генерален секретар на МВнР на Сърбия, а впоследствие от 2006 г. до 2011 г. и посланик на Сърбия в Анкара. В България е от юли 2013 година.

- Ваше Превъзходителство, Как оценявате настоящото развитие на българо-сръбските отношения и къде виждате възможности за техния напредък?
- Смятам, че нашите отношения никога не са били по-добри за последните двадесетина години. Очаквам тези дни на посещение да пристигне министърът на вътрешните работи Небойша Стефанович, който ще проведе срещи с министър Бъчварова. Също така се засилиха особено много двустранните ни контакти на високо и най-високо ниво, което е най-показателният факт в тази насока. Но да се върнем и на контактите на битово ниво - българите са били най-честите гости в Сърбия и най-вече за Нова година във почти всички места и региони в страната. По-рано това се случваше предимно в пограничните градове - Димитровград, Пирот, Ниш, докато вече се наблюдава нарастващата тенденция да се посещават и Белград, и Нови Сад. Вече реално излезе на преден план връзката ни - емоционална, на манталитетите ни, на общото ни минало и общите корени. Имаме реално нарастване с 60% на броя на туристите от двете страни на границата. Сега вече мога със сигурност да твърдя, че границите ни свързват. И отново да се върна на политическите отношения - те са напълно открити и свободно се разговаря за решаването на всички въпроси, без изключение, от двустранен интерес. И не само се разговаря, но се намират и взаимноизгодни решения. И тук е мястото да спомена ролята на двамата президенти, които дадоха импулс на целия този процес за разгръщане на нашите потенциали и възможности. За нас е много важно да се работи за свързването на нашите два народа на всички нива. И това е безспорен фактор за стабилността на целия регион. От нашите отношения зависи и влиянието, което може да окажем върху трети страни. България е член на ЕС, а Сърбия е твърдо стъпила и върви по този път. Добросъседството и добрите отношения между нашите страни са от изключителна важност и за Евросъюза, а и за региона на Балканите като цяло.
Къде може да осъществим допълнителен напредък в отношенията ни? Безспорно това е в сферата на трансграничното сътрудничество, което сътрудничество се поддържа и приветства и от ЕС, и от международната общност като цяло. Също така трябва да направим и много допълнителни стъпки за подобряването на ситуацията във всяко едно отношение на нашите погранични райони, тъй като те са в много тежко състояние и от двете страни на границата. За тази цел се реализират многобройни програми за трансгранично сътрудничество. Има идея, например, в туристическата област за общо представяне на трети пазари. И двете държави имат прекрасни природни ресурси. В по-голяма степен трябва да се работи по въпроса за привличането на инвестиции, заедно, отново с насоченост към трети страни и чужди потенциални инвеститори. Както вече казах - винаги има достатъчно възможности, но не мога да не бъда задоволен с настоящето състояние на отношенията ни.
Преди три дни на посещение в София беше ръководителката на преговорния екип на Сърбия с ЕС Таня Мишчевич. Целта й беше да се запознае с българския опит в процеса, българските успехи и допуснати грешки. Много е важно също така, че постоянно преговаряме, срещаме се, търсим взаимноизгодни решения по всички въпроси. Всеки въпрос може да се реши, ако има двустранен интерес и двустранна воля за решаването му, която в случая е налице.
- В тази връзка бих искал да попитам какво се случва с откриването на новите ГКПП Банкя-Петачинци и Салаш-Ново корито?
- Ние сме готови това да се осъществи в най-скоро време и сме го заявили пред българската страна. Но все още стои проблемът с изграждането на прилежащата инфраструктура, за което в програмите за инвестиции в Сърбия към момента няма предвидени средства. Повтарям - към момента. От нашата страна на границата е и делът с по-голямата инфраструктура за изграждане, но в момента все пак текат определени строителни дейности и се надявам, че до средата на следващата година ГКПП-тата ще започнат да функционират. На политическо ниво всичко отдавна е договорено и единствено проблемни са формалните условия за реализацията на проектите - т.е. средствата. Реално проблеми в тази насока няма.
- Докъде са стигнали преговорите по реализацията на ключовите двустранни проекти в областта на енергетиката?
- В областта на енергетиката в последно време се случиха доста неща. Беше спрян проектът "Южен поток", "Турски поток" е във фазата на предварителните разговори и реализация -  това са много големи проекти. От нас, като малки държави почти нищо не зависи за реализацията им. Много повече е важно становището на международната общност по въпроса. От друга страна, ТАП има ограничени възможности за доставка на газ. Ето защо въпросът е кой може да бъде консуматор и докъде стигат реалните възможности на един подобен проект. Руски газ сме използвали винаги и ще продължим да го използваме. Но същевременно всеки друг източник е много важен и за Сърбия, и за България. Всяка възможност за свързване и за двете страни е от неизмеримо значение. Но тук отново имаме проблем със страните членки и страните извън ЕС, а и по този критерий държавите имат различни становища и възможности. България като членка на ЕС има възможност да търси финансиране от фондовете на ЕС. Сърбия може да търси финансиране по този въпрос в далеч по-малък обем, но сега има определени възможности от предприсъединителните фондове. Газопроводът Ниш-Дупница в момента е във фазата на подготовката на трасето за изграждане. Идейният проект отдавна е завършен. Тече и фазата по отчуждаването на имотите по трасето, което изисква значителни средства. За съжаление, от фондовете на ЕС средствата не са достатъчно или по-точно те са само част от необходимите за строителството. Сръбската част на проекта заради терена е много скъпа за изграждане. Не на последно място все още не е утвърдено количеството газ за снабдяване и откъде това количество ще дойде. Безспорно е, че ние може и сме получавали в миналото газ от Унгария, но също така е необходимо да сме свързани газово и с България, Румъния и пр. Ние имаме и още един проблем, свързан със собствеността на нашата газова компания. Но и този проблем ще бъде решен съвсем скоро. Срокове обаче не искам да поставям - те ще бъдат определени, когато започнат  дейностите по конструктивното изграждане на газопровода. Но все пак искам да отбележа, че България е в привилегировано положение, тъй като има одобрени средства за изграждането на такива интерконекторни връзки и с Румъния, и с Гърция. Очаквам, че през тази и следващата години този въпрос ще бъде насочен към крайната му реализация. По отношение на Коридор №10 смятам, че магистралата до Димитровград и българската граница ще бъде завършена до средата на следващата година. България има други приоритети, но също изгражда изхода в София към магистралата. Това е един от главните европейски транспортни коридори, през който преминават стотици хиляди тежки камиони годишно от Азия към Европа. Ако искаме да печелим от транзитното им преминаване и те да не избират алтернативни маршрути, трябва да побързаме с изграждането и от двете страни на границата. Българската компания "Трейс" участва в изграждането на последната фаза от нашия участък на Коридор 10. Желанията ни са далеч по-големи, но възможностите са определящи. След завършването на магистралата от Белград до София ще се пътува за 3-3,5 часа, вместо сегашните 5 часа. На тристранните срещи между България, Сърбия и Румъния се разговаря и за изграждането на още допълнителни пътни комуникации. В крайна сметка аз съм оптимист и смятам, че изпълнението на всички съвместни проекти произтича преди всичко от общите интереси на България и Сърбия. Трябва, дори в ХХІ век е повече от необходимо, да имаме  диверсификация на енергийните източници. Западна Европа е много добре взаимно свързана и няма тези проблеми, които ние все още имаме, но съвсем скоро ще решим.
- А какво се случва с Българското национално малцинство (БНМ) в Сърбия?
- Вече конкретизирахме, че съществуват много въпроси между нашите държави, но всички са открити и се търси тяхното решение, трябва да споменем и разясним и въпроса за БНМ. В Сърбия официално са регистрирани 21 национални малцинства. Има и нов закон, който детайлно разглежда и регулира техните права. В този закон и текстовете са доста по-благоприятни, отколкото в стария. Основополагащото в закона е, че всички национални малцинства, включително и БНМ, формират свои Национални съвети (НС), които водят, разглеждат и решават културно-образователните въпроси на съответното малцинство. Националните съвети имат напълно "развързани ръце" по отношение на споменатите им теми. НС на БНМ е сформиран миналата година. Сега, дори докато разговаряме, в Белград заседава координационна група, която трябва да изготви план за образованието на езиците на националните малцинства в съответствие с Преговорна глава 23 от преговорния процес за членство на Сърбия в ЕС. В този орган са включени и представители на БНМ, въпреки че реално малцинството ви не е от значимите като брой на членове в Сърбия. Включен е също така и посланикът на България в Сърбия. Законът за НС е добър. Проблемът е във възможностите, в заинтересоваността, в директната активност и включването на НС в процеса по идентифицирането и решаването на проблемите на малцинството. Да поясня - средствата за всяко национално малцинство се определят на годишна база и във връзка с броя на членовете му. Тези средства се предават за управление от НС. От своя страна НС предлага как и по какъв начин средствата да бъдат изразходвани. Всеки НС сам изготвя свои план и в случай на необходимост има възможност дори да поиска допълнителни средства от държавата, в случай че отпуснатите не са достатъчно или се е появила доказана нова необходимост от такива. Някои НС се справят с тази задача относително успешно, а други не толкова. Държавата не се меси в процеса как ще се изразходват средствата и къде ще бъде поставен акцентът в дейността на НС и по отношение на кои приоритети. Имаше и все още има проблем с учебниците. Тези дни се водят разговори кои са приоритетните учебници на български език, които трябва да бъдат готови до началото на новата учебна година. И това продължава вече 5 години. И през тези 5 г. не е дадено адекватно предложение от НС на БНМ по какъв начин това да се направи. НС дори следва да даде предложение на Министерството на образованието на Сърбия кои фирми биха могли да отпечатат учебниците. Предложението за всеки един учебник в Сърбия е необходимо да отговаря на критериите, зададени и одобрени от Министерството на образованието. От друга страна, бизнесът няма да се насочи към отпечатването на учебници за националните малцинства, защото тиражът на някои учебници е едва 20 или 50 бройки - икономически много неизгодно за частната печатница. Така че е нормално частният бизнес да се насочи преди всичко към отпечатването на учебниците на сръбски език и след това към тези на големите национални малцинства. Системата преди беше опростена - Държавното предприятие за издаване на учебници отпечатваше всичко и нямаше закъснявания.
- Дали сте разговаряли по въпроса с българското Министерство на образованието?
- Разбира се! И продължаваме да разговаряме. Има юридически проблем между двете министерства. Подписан е договор, но той изисква изисква реципрочност. Сръбско малцинство в България обаче няма. Съответно трябва да се направи ново споразумение между двете министерства. Преговаряме, например, учебниците, които са одобрени от Министерството на образованието на Сърбия, да бъдат отпечатани в България. И това също е една от възможностите. Във всеки случай проблемът трябва да бъде решен до края на тази година. До началото на учебната година няма да бъде възможно. Държавата ни преценява, че за отпечатването на един учебник са необходими 60 дни, а бизнесът и издателите смятат, че са необходими 180 дни.
Има и още един сериозен икономически проблем. Регионите, населявани от БНМ, са стопански неразвити. Но същото важи и за районите от българската страна на границата. Добре образованите кадри ги напускат. Просто няма работа. Други причини няма. Няма вече натиск на национална основа. Това отдавна е минало. Всички възможности младите да получат образование са налице. В България това е много развито - всеки член на БНМ има облекчения при записването на следването, получава стипендия и съответно завършва. И след като се дипломира, започват реалните проблеми. Той/тя нито остават в България като член на националното малцинство, нито се реализират в Сърбия в районите, населявани от БНМ. Обикновено заминава на Запад, както това правят и много сърби и българи. Най-големият проблем е как икономически да възродим регионите с БНМ, а след това нещата ще се подредят много лесно. В този процес много разчитаме на фондовете за трансгранично сътрудничество, а също така и на държавите донори - Германия, САЩ, Норвегия, Швейцария... Разговарял съм и с техните посланици в България по въпроса. Става въпрос за проекти на малки и средни предприятия. В Сърбия, а и в България много райони са буквално обезлюдени, особено в крайграничните региони.
Ще се спра и на още един пример. НС на БНМ е разполагал с две средства за информиране - вестник "Братство" и радио-телевизионен център "Цариброд". В тези две медии е била и концентрацията на тези, които са се занимавали с делата на БНМ. Впоследствие и в съответствие с европейските норми в Сърбия беше приет Закон за раздържавяване на медиите. Ако НС искаше да задържи тези две медии и да ги запази като такива, то трябваше да използва двете законни възможности - или самият НС да ги финансира, и/или да получат финансиране от съответните общински бюджети. Доколкото ми е известно, от общинските бюджети нищо не е отделено. Каква е причината не ми е известно. Сега се търсят начини как да се запазят предаванията на български език - дали чрез националните медии или по някакъв друг начин. Търси се възможност медиите да бъдат запазени като малцинствени такива. За радост или съжаление вече не съществуват старите административни решения, които да решават подобни проблеми. Малцинствата трябва да запазят своето културно и езиково наследство и да го развиват. Да съхраняват и помнят своята родова и историческа памет.
Има и един трети елемент, където държавата не може да оказва влияние - това е елементът на религията. Този елемент се намира изцяло в ръцете на Българската и Сръбската православна църква. Аз не бих искал да навлизам в този аспект, но доколкото виждам по определени елементи от него като, например, посещението на църковна делегация от Сърбия в България и топлия прием от страна на домакините, отношенията между двете религиозни институции са повече от отлични. Същата тази делегация е получила топъл прием и от страна на местните администрации, което е още един много положителен показател. Имам усещането, че след много години разговаряме напълно директно и открито.
- Как стои въпросът и как ще се реши проблемът с нелегалните емигранти между Сърбия и Унгария?
- Сърбия е между ЕС и ЕС - от една страна са България и Гърция, а от друга - Хърватска и Унгария - също страни членки на ЕС. Съществуват различни начини как да си сътрудничим по трудния въпрос за бежанците, който е такъв и за ЕС. Всички бежанци имат за цел не да останат в Сърбия или България или дори в Унгария, а да продължат пътя си на Запад към по-развитите европейски държави. От друга страна, съществуват и са в сила международни правила за поведение, дефиниции за бежанци и отношението към тях както в документите на ООН, така и в тези на ЕС. Но при наличието на такава вълна от емигранти вероятно съществуващите критерии ще се наложи да се променят и се налага търсенето на нови, устойчиви решения на този толкова сериозен за последните 2 г. проблем. Дали това означава допълнителни инвестиции в страните, откъдето емигрантите идват, или политически мерки за стабилизирането на тези страни, аз не мога да кажа. Но само знам, че имаме огромен проблем. Ние коректно приемаме тези хора, а само много малък брой от тях, ако не се лъжа само около 5000 души, са поискали убежище в Сърбия. Останалите използват Сърбия единствено като транзитна страна, за да стигнат не до Унгария, а до Германия, Франция и др. богати държави от ЕС. Ние им оказваме необходимата помощ, но реално не можем да ги спрем по пътя им и крайната им цел. А трябва да призная, че има и организирани групи, които участват в този процес. Не бих коментирал унгарското решение за издигането на ограда по границата със Сърбия, но ако Европа започне да се огражда държава след държава, за коя обща идея говорим?
- Докъде е стигнал процесът на преговорите за членство на Сърбия в ЕС?
- Сърбия е завършила първия етап от процеса на преговорите за членство в ЕС. Вече споменах посещението на г-жа Мишчевич, което беше много важно поради факта, че разменихме мнения, чухме вашите препоръки. Първата фаза беше свързана със синхронизирането на местното ни и европейското законодателство. Следващата фаза ще бъде фактическото започване на преговорите. Съществуват определени становища в ЕС и това не е тайна - преди всичко в Бундестага - започването на преговорите с Глава 35 - изпълнението на Брюкселското споразумение с Косово. Ние сме готови веднага да преговаряме по Глава 32 - Финансов надзор, 23 - Основни права и правосъдие, 24 - Свободи и сигурност, и др. Същевременно е известно и изявлението на Юнкер, че по времето на мандата му до 2019 г. нито една държава няма да бъде приета за член на ЕС. В сръбския парламент няма нито една евроскептична партия. Без приемането на Сърбия, а и това на целия регион в ЕС остава голяма празнина, която не само забавя развитието му, а от друга страна, държавите от региона са европейски държави. Както и преди малко, когато засегнахме темата за бежанците -  щеше да бъде много по-лесно, ако всички страни имаха еднакви критерии дори и по този въпрос. Общото решаване на проблемите означава сила. Ако  всички балкански страни бяха членки - това са 10-12 държави и имаха обща платформа по въпроса за бежанците - такъв глас се чува много повече, отколкото гласът на всяка една по отделно. България дава своята пълна подкрепа на Сърбия по отношение на процеса за членство, което за нас е много важно. Посланикът на една страна никога не може да бъде задоволен от постигнатото, тъй като ако е така, той е само гост, а не активен участник в процесите. А ако е гост - то това е куртоазия, а не работа. Аз се опитвам активно да работя още от момента, в който съм дошъл в България. На всички нива - политическо, икономическо, образователно, обществено, туристическо, а и дори на битово, имаме открит диалог. Годините, които предстоят пред нас, трябва само да потвърдят, че ние живеем заедно тук през вековете и ще продължим да живеем, да забравим лошите неща от миналото, тъй като не сме ги вършили ние, а поколенията преди нас. Ние само може да си извлечем поуки от това - как да направим живота си по-богат и по-добър.