Заедно сме най-силни!

ЯВОР БОБЕВ е роден в Пловдив. Завършва музикална паралелка в СОУ "Любен Каравелов" с профил "Народна музика", специалност "Гайда". Висшето си образование получава в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", специалност "Педагогика на музиката". Има школа по гайда, през 2023 г. създава гайдарския състав "Караджата", на който е ръководител. От 2017 г. е служител в системата на МВР, от 2019 г. е пожарникар. Със съпругата му, която е певица, имат две деца.


- Господин Бобев, на гайдарския състав "Караджата" беше оказана честта да открие тазгодишното издание на Гайдарското надсвирване в с. Гела. За кой път участвате и какво беше вълнението, подготовката, програмата, която изпълнихте?
 - Като състав за първи път участваме на събора в с. Гела, по покана на организаторите на надсвирването, а аз през 2008-2009 г. съм участвал индивидуално, когато съм бил юноша и съм се явявал по конкурси. Емоцията беше страхотна, доволни сме от нашето участие, бях организирал 15 гайдари на сцената. Подготовката премина в НЧ "Никола Вапцаров" в Пловдив, където преподавам и водя школа по гайда. Там се подготвяме, изработваме си сюитите. Изпълнихме Гайдарски сюити - сбор от няколко песни. Старахме се да покажем от всичко: започнахме с бавна, лирична музика, след което изпълнихме нещо умерено, за да въведем публиката към следващата тържественост - правото родопско хоро, с което накрая вдигнахме присъстващите.

- Защо групата се нарича "Караджата"?
- Всичко започна с школата, в която подготвях кадри, с идеята един ден да образуват състав. Обикновено при начален етап от обучението по гайда се започва със Сюита "Караджата". Ние като млад състав бяхме репетирали най-много тази сюита и като ходехме по изяви, на въпроса какво ще свирим, всички казвахме: "Хайде да свирим "Караджата"." Оттам я почувствахме като нашата си сюита и решихме името на състава да е "Караджата".

- Съставът е към НЧ "Никола Вапцаров" в Пловдив, което ви предоставя възможност за репетиции, може би съхранение на реквизита и т.н. В сайта на "Караджата" сте обявили, че приемате покани за участие в сватбени тържества, ритуали, корпоративни събития и др. Наред с фестивалните участия, това е още една възможност за сценични изяви и популяризиране на състава.
- Ние нямаме реквизит от костюми като например танцовите състави. Свирим единствено родопска музика - каба гайдата е характерна за Родопската фолклорна област, затова винаги сме облечени с родопски носии, които всеки сам си е избрал и закупил. Самофинансираме и участията си, в името на това да помогнем за развитието на даден събор или организация, както и те да помогнат на нас за някакъв вид реклама и разгласа като състав, който работи и се развива. За мен най-важното е да дам възможност за изява на бъдещи таланти, които един ден ще прославят България. Аз и моите приятели допринасяме за това да има повече талантливи деца и младежи, които искат да се занимават с български фолклор и с каба гайда, да се развиват и изявяват. 

- В "Караджата" има ли професионални музиканти или всички са любители? 
- Съставът е много шарен, няма хора с музикално образование. Сега, сред младите попълнения, вече има деца, които учат в музикални училища, аз ги подготвям за професионален път, но като цяло школата е повече от самодейци към професионалисти.

По-напредналите във възрастта и най-възрастните участници го правят за собствено удоволствие - да развиват музикалните си способности, да осъществят мечти, които не са успели досега, да прекарат време в приятелска атмосфера, в която се учим, и особено внимание се обръща на децата, които един ден да станат добри гайдари на България.

- Откъде си купувате или поръчвате гайдите? Знаем за Дафо Трендафилов, който беше прочут гайдар, но и майстор на гайди, чували сме имената на Тодор Тодоров, Костадин Илчев, сигурно има и други. Този занаят е много специфичен. Важни са и материалите, от които се изработват инструментите - кожи, дърво... Макар че има по-съвременни инструменти, чийто мех е от плат, но автентичното звучене е на кожената гайда. 
- Може би от десетина и повече години се изработват и гайди от изкуствени материали: с пластмасови гайдуници и пискуни, с текстилни мехове. Всеки сам може да прецени по какъв начин да изглежда и да звучи гайдата му - дали е професионалист и иска да запази автентичното или има и нотка на модернизация. Аз притежавам и от двата типа: и напълно съвременна от изкуствени материали, както и няколко изцяло автентични гайди от стари майстори, някои от които са живи и здрави и работят до днес. За мен естественото има друг трепет, друг звук, гайдарят и гайдата се съединяват и стават едно цяло и когато гайдата е от естествени материали, се получава истинска връзка. Въпреки че естественият материал има основен недостатък: че постоянно се разстройва, докато свириш. Което при синтетичните не се получава, но пък малко се убива звукът на автентичната гайда, мекотата, топлото, което като засвири гайдата хората казват, че настръхват и е може би най-силното усещане за гайдаря. По-модерната гайда е много удобна, когато се свири навън, на студено - нашата професия е такава, че свирим не само в зали, но и на хижи в планината например. Със сигурност, когато си свиря вкъщи, взимам автентичната гайда и си правя моето удоволствие.
Има доста майстори, които в момента изработват и от двата типа гайди. От Родопите Костадин Илчев е емблема, майстор на автентична, качествена родопска гайда. Тодор Тодоров, Наско Киндов, Стоян Маринов, Христо Павлов, Николай Беляшки, Николай Кабаиванов... са майстори, които с времето са се доказали и умеят да създадат професионален инструмент, който добре да служи на гайдаря. 
Иноватори на гайдата са Николай Андонов от село Приселци, Варненско, Любчо Петров също, които правят и джура гайда, и каба гайда. Има още добри майстори. Със сигурност този занаят няма да отмре. Българската народна музика, гайдата и като цяло фолклорът е оцелял в толкова тежки времена, в които е нямало такъв обем от информация, имало е войни, разруха... На днешно време живеем в леки времена от гледна точка на обмен на информация, всичко ни е под ръка, с модерните телефони целият свят ни е в джоба. Така че времената са доста по-добри от онези, когато да се чудиш какво ще вечеряш, да си вадиш хляба с работа на полето и т.н.  

- Преподавате гайда на деца и на възрастни. Възрастните правят осъзнат избор, но как мъничките деца се насочват към този, наглед малко странен инструмент и нелесен за овладяване. А при него има и друга особеност: че не само с дъх, но и с премерено движение на мишницата се контролира звукът. Като прибавим и това, че често се налага да се свири в движение...
- Подходът към деца е много по-сложен, отколкото при възрастни. Обяснявам си го с това, че по-големият, зрелият човек, е по-осъзнат, разбира какво се изисква от него и го прави. Докато при децата е трудно да се задържи вниманието, 5-6-годишните много лесно се разсейват. Взимам им "Зрънчо", "Кроки", какво ли не... за поощрение, за почивка, само и само да ги накарам да свирят, но в началото е много трудно. 
А при овладяването на въздуха и работата с меха идва дарбата. Като учител виждам, че те са като гъби и попиват всичко, каквото им казвам, но всяка гъба попива по различен начин. Тук вече идва дарбата. Как се нареждат пръстите, стискането с рамото и надуването - обяснявам на всеки, но всеки го възприема по различен начин и за различно време усвоява тези тънкости. Но дарбата, усета човек ги носи в себе си. За една седмица някои хора научават две песни, други за една година трудно успяват.
 
- Вас лично гайдата с какво Ви спечели? Родова традиция ли е?
- Коренът ми е от село Синапово, между Елхово и Тополовград, в Странджа-Сакар. Там е характерна джура гайдата. В нашето село, в което не съм живял, защото съм роден и израснал в Пловдив, но коренът си е корен, на всякакви събития свири гайда. В целия регион на Странджа и в Ямболския край гайдата е на почит. Аз съм започнал да свиря на джура гайда, завърших училище "Любен Каравелов" със специалност "Джура гайда", след което започнах да уча висше образование в Пловдивския университет, който завърших със специалност "Джура гайда" - педагогика на обучението по музика. В момента в Пловдив няма толкова голям интерес да се слуша джура гайда, необяснимо за мен по какви причини, защото Пловдив си е пъпът на Тракия, тук би следвало да се свири тракийска гайда или джура гайда. Но към днешна дата в Пловдив много се слуша родопска музика, може би преселението на много родопчани към Пловдив по някакъв начин промени и музиката, и фолклора донякъде. Така че, когато аз оформях своя музикален път, трябваше да се адаптирам към това и започнах да свиря на родопска гайда. Важен фактор беше, че имам много приятели родопчани, известни народни изпълнители, които са ми показали редица тънкости и съм научил от тях в детайли много за Родопската фолклорна област. С времето създадох школа, беше ми мерак да имам и състав, което се случи. Към днешна дата имам над 50 души, които се обучават, около 48 с каба гайди и две момченца на джура гайда. Има и момичета.

- Смятате ли, че в днешното време на разпадащи се ценности приобщаването на децата от малки към изучаването на народни инструменти и запознаването с фолклора може да възпита у тях друг начин на мислене, отношение към стойностните неща, към българското?
- Със сигурност. Мисля, че ние сме хората, които да насочим тези деца към правия път И аз затова го правя: да имат среда за развитие, да ги отклоним от лошите неща, които се случват в обществото. Другият начин е заниманието със спорт. Музика и спорт са две неща, които до голяма степен могат да помогнат младежта да върви в правия път, да се избегнат лошите неща, които всички виждаме, че се случват. Децата, които идват при мен, са деца от семейства, които ги възпитават с българския фолклор. Съвсем различни и много по-дисциплинирани са, когато се занимават с фолклор, с народни танци, със спорт.

- Изградили сте музикалното си изкуство на професионално равнище, но основната Ви работа е като пожарникар. Кое е общото между гайдата, музиката и пожарникарската професия?
- Има общо. С гайдата спасяваме човешките души - много емоции се събуждат в душата на българина, а с пожарната спасяваме живота.

- Защо според Вас през последните години ставаме свидетели на толкова много инциденти? Само климатичните промени ли са причина за тези бедствия или и човешката небрежност? И какви са последствията за природата, дори след като поредният пожар бива овладян и изгасен?
- Пораженията са много големи. Климатичните промени имат значимо влияние, но човешката небрежност също е основен фактор. Много хора безотговорно изхвърлят фасове от прозорците на автомобилите си. Когато се вижда колко е сухо всичко наоколо, това е липса на всякакъв разум. Огънят тръгва от една тревичка и запалва гори, животни, имоти... 

- С какво Ви привлече тази професия, която е много трудна, отговорна и рискова?
- Да, опасна и рискова професия е, но рисковете са навсякъде около нас. Ако започнем за мислим по този начин, трябва да не излизаме от къщи. От дете и до ден-днешен продължавам да обичам адреналина. В тази професия има много адреналин и е изключително благородна, дава удовлетворение, че си успял да помогнеш. Винаги ми е било мечта да работя тази професия и успях да я осъществя. През 2017 г. започнах работа като служител на МВР, след това кандидатствах - подготовката и конкурсът за работа продължават около шест месеца. През 2019 г. ми беше първото дежурство като пожарникар, на 17 септември - Вяра, Надежда и Любов. Оттогава до ден-днешен работя в пожарната, където се трудим по всякакъв начин да помагаме на хората и нещата да вървят добре.

- Пожарникарската тематика представлява голям интерес за киното - заснети са десетки филми и сериали, освен кинотворците, и публиката много ги харесва. Вие гледате ли такива филми? Смятате ли, че дават реална представа за професията и огнеборците или по-скоро надделява художествената интерпретация и прекаленото героизиране?
- Гледал съм няколко такива филма. Какво да Ви кажа... на филм - като на филм. Със сигурност във филмите има художествена интерпретация и нещата малко се пресилват. В реалната обстановка не е точно така, до голяма степен трябва да пазим и себе си, наред с хората и тяхното имущество. Докато във филмите всичко се прави на всяка цена и е много героично, което в действителност е така, но не и да се действа безразсъдно, защото и ние имаме семейства и трябва да мислим и за тях. Всяко нещо трябва да се прави с мисъл и разум - и в професията, и в живота.

- Като стана дума за семействата, разкажете за Вашето.
- Ние сме музикално семейство. Със съпругата ми Виктория Бобева, която е народна певица - завършила е Музикалното училище в Котел, имаме две страхотни дечица. С нея сме имали доста изяви заедно на сцена и занапред нагласата ни е все по-често да го правим, тъй като досега тя се занимаваше основно с отглеждането на децата: синът ни Боян тази година ще е първолак, а дъщеря ни Елица е на 3 години. Не можехме да съчетаваме нещата на 100 процента, защото децата искат много грижи, а нашата професия ни ангажира и вечер, и в почивни дни, и по празници. 
Децата ни растат в музикална среда. Мисля, че Боян ще бъде музикант - в момента свири на гайда, постоянно иска да му показвам разни неща, репетираме в къщи, изключително талантливо дете е, макар и на 7 години. Още не може да чете нотите, но щом чуе една мелодия, веднага я възпроизвежда, има бързина в пръстите, техника, мисъл, поддръжка на гайдата. Не го насочвам непременно да бъде музикант, но ми се иска да бъде, защото музикантският живот е различен от всеки друг. Ние участваме в най-хубавите моменти от живота на хората, чакат ни с нетърпение, весели са, това са позитивни емоции, които не навсякъде могат да се изпитат. Така че музикантският живот е много хубав и със сигурност бих насърчавал Боян да се развива в тази професия. Не защото в нея са големите пари - нали знаете приказката, че музикант къща не храни, но ние добавяме: ама и гладен не стои. Талантлив ли си, умееш ли да общуваш с хората, правиш ли го с желание, има работа за всички. А Елица още е малка, ще видим един ден как ще се прояви.

Следващата престижна изява на гайдарския състав "Караджата" ще бъде на концерта "Илия Луков и приятели", посветен на 150 г. от Априлското въстание, 150 г. от гибелта на Христо Ботев и 170 г. от рождението на Райна Княгиня, който ще се състои на 24 септември от 20 ч. в Летния театър "Бунарджика" в Пловдив.