Загуби и печалби от договора за витошките лифтове

Месеци бяха нужни на столичния кмет Йорданка Фандъкова, за да се престраши да обвърже думите "преразглеждане" и "прекратяване" с приватизационния договор на Столичната община с "Витоша ски". Същият договор, който според едни се нарушава и може да бъде анулиран, а според други, заради пропуски в текстовете му няма основание за прекратяването му. Изводът обаче е ясен - от общината отдавна трябваше да предприемат стъпки и да поискат юридически обосновано становище за бъдещите взаимоотношения с фирмата собственик. Може би още преди месеци проблемът щеше да бъде решен, на Витоша вече щеше да има лифт, а общественият интерес нямаше да бъде засегнат. Явно обаче по-лесно е било общината да гледа отстрани с демонстрационна незаинтересованост и да чака, докато ножът опре в кокала. 
С активното настояване на опозицията в Столичния общински съвет едва миналия петък бе взето решение да се влезе в пряка връзка с представители на "Витоша ски". Общината реши да даде срок на фирмата до две седмици да бъде постигнато съгласие, което да удовлетвори и двете страни. В противен случай от кметството се заканиха да внесат иск в съда за прекратяване на приватизационния договор. Възможно ли е това да стане и какъв ще бъде изходът от едно такова дело обаче, няма еднозначен отговор - това казват юристи, които тълкуват договора, сключен през 2007 г. между общината и фирмата приватизатор. Само кратко напомняне - кмет по това време е Бойко Борисов. Той сега - ни лук ял, ни мирисал. И май избягва да говори за лифтовете...
Внезапно собственикът на "Витоша ски" се отзова бързо-бързо на повика на Фандъкова и след кратки "преговори" реши да пусне лифтовете на Витоша. Някак странно се съгласи и Агенцията по горите да изчисти просеките под съоръженията за негова сметка и така изведнъж се оказа, че не било толкова трудно за столичани да има работещи лифтове. Докога ще трае обаче това споразумение и може ли да се разчита за достъпа до планината на добрата воля на "Витоша ски" никой не знае. Единственият начин да се предотврати отново подобна ситуация е да се анализира приватизационният договор. 

Спорният член 11

Спорният член 11 от договора буни най-много неспокойните духове с текста, според който фирмата се задължава да запази предмета на дейност на приватизираното общинско дружество "Въжени линии" в срок от 25 години. Още през януари 2012 г. обаче от Столичната община бяха категорични, че със спирането на дейността договорът не се нарушава.   Тълкуванието е особено удобно за "Витоша ски", която при неспазване именно на този текст дължи неустойка в размер на 100% от продажната цена. Стига някой да й я поиска.
Втората алинея на същия член обяснява, че не се счита за незапазване на договора разширяването или допълването на дейността. Нито дума обаче няма за спирането й. Заради това юристи смятат, че не е налице правно основание за анулиране на договора по този член и коментират, че общинската приватизационна агенция не се е постарала особено да разпише тази и други подробности. Така искат да ни убедят, че спирането на лифта може да се приеме дори за законно, тъй като не е записано, че фирмата има задължение за минимално транспортно обслужване. В договора липсват и много други неща, които включват най-вече социалния елемент, гарантиращ цени, достъпност и т.н., обобщават независими юристи.

Формални инвестиции

Основание за развалянето на договора може да се търси и в текст, който дава определени параметри за изпълнение на инвестиционна програма. Според договора тя трябва да е половин милион лева, с които още през първата година (2008 г.) да бъдат изградени нови или ремонтирани стари съоръжения. Изрично е записано, че именно за неспазването на този член договорът може да бъде прекратен. Така, ако не бъдат инвестирани поне половината от заложените пари, продавачът, т.е. общината има право да развали този договор с едностранно писмено предизвестие. В този случай задържа като неустойка 30% от продажната цена.
И тук обаче има проблеми при позоваването на този член като основание за анулиране. Оказва се, че в документа има редица пропуски, които е трябвало да уредят какви са изискуемите конкретни инвестиции. Текстът на съответния член 12 сочи, че за извършена инвестиция се считат разходите за създаване на нови или подмяна на притежаваните от дружеството дълготрайни материални активи. А това, както е добре известно на всички, са лифтовете. От "Витоша ски" обаче решават, че ще затворят очите на общината, като вместо да ремонтират кабинките, инсталират "модули за валидиране на карти и пропусквателни системи". И хоп -

пари са вложени, но не където трябва

Затова и заключенията на кметската проверка са, че чл.12 де факто не бил нарушен. Параграф 22 или правна казуистика? Според някои юристи условието в договора лесно се спазва, когато не е указано каква точно да е инвестицията. 
След като от "Московска" 33 с лека ръка обявяват за перфектно изпълнени две условия от спорния договор, не е чудно, че и третото не получава критики. А то засяга числеността на работещите по лифтовете. Те трябва да са определен брой, всички назначени на трудов договор и на пълен работен ден. Къде в момента обаче се трудят служителите съвсем не е ясно - дали са съкратени, пратени в отпуск или преквалифицирани за пазачи на неработещите съоръжения? Според някои адвокати именно това е най-лесно атакуемият член, от който може да се възползва общината.
Юристите на са мнение, че сега потенциално най-печелившата опция на общината е да заведе дело в Търговския регистър и да поиска промяна на предмета на дейност и така да претендира за неустойка в размер на продажната цена. Първата грешка на общината е, че е продала лифтовете, а втората, че е подписала такъв

договор, който брани инвеститора

обобщават юристи. Вместо да се зарови из дебрите на поредния калпав документ, който е подписала по времето на кмета Бойко Борисов в ущърб на жителите на града, общината чака Цеко Минев като собственик на скандалната фирма да благоволи да дойде на среща, да благоволи да пусне лифта на столичани и т.н. Докато чака, по традиция губят столичани, които в жегите нямат достъп до планинската прохлада, пък и губят желание за инициатива, губят вяра в почтеността на управленците и надежда за подобряването на живота им.


Жельо Бойчев:
Столичани станаха заложници
на корпоративния интерес
 
Никой не може да си позволява да рекетира София, казва общинският съветник от БСП и член на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация

- Г-н Бойчев, как най-накрая се стигна до срещата на представители на общината и на "Витоша ски"?
- След като отново получихме публично декларирано намерение от собственика на фирмата, че съоръженията на Витоша няма да работят и следващия зимен сезон, поискахме становище по въпроса от правната дирекция на СОАП. След него на заседание Надзорният съвет реши да бъде даден срок до 20 юли за среща, на която да бъдат свикани представители на фирмата собственик, за да се постигне съгласие.
- Ако не се беше стигнало до споразумение, съдът ли е единствената алтернатива?
- Да, в противен случай щяхме да възложим на директора на агенцията да внесе иск за прекратяване на приватизационния договор на база на член 11, който казва, че трябва да бъде запазен предметът на дейност на дружеството. Знаем, че от "Витоша ски" твърдят, че предметът на дейност е запазен, а служителите са оставени на работа. Но както виждаме всички, услугата в крайна сметка не се предоставя. Просто фирмата не осъществява предмета си на дейност.
От едната страна е налице общественият интерес на жителите на града, които трябва да могат да се качват в планината. От другата страна е чисто корпоративният интерес на собствениците, които поставят столицата и всички нас в положението на заложници на някаква тяхна битка със законодателството или с правителството. Затова нямаше как да не защитим обществения интерес и да не поискаме съдът да се произнесе по въпроса.
- Има ли пропуски в документа?
- Има една неумишлена празнина. Едва ли някой е очаквал, че ще се стигне до  антиикономическа логика, според която купувачът ще плаща заплати, ще инвестира пари и накрая ще остави съоръженията нефункциониращи. Собственикът е платил 8,3 млн. лв, съгласил се е да запази дейността на дружеството, а сега допуска да трупа огромни загуби, вместо да печели. Когато е подписван договорът, някой е очаквал такава хипотеза, защото е абсолютно нелогична.
- Не беше ли редно отдавна общината да предприеме конкретни стъпки, за да заработят отново лифтовете?
- БСП настояваше за среща с купувача отдавна. Искахме да чуем и неговата гледна точка, а тогава ни отговориха, че няма как да пуснат съоръженията. Сега вече общината не можеше да остане безучастна към ставащото и трябва да бъде активната страна. Никой не може да си позволява да рекетира София.
Освен това според мен трябва да има цялостен план за развитие на планината, да се балансират всички интереси. От една страна - на хората, за да имат достъп до планината, от друга, да се съхрани природният парк, природата.