Закон за псувнята?

Закон за политическата реч и поведение предлага шефът на СЕМ Георги Лозанов. При нарушения сега се наказвала медията, а не политикът, който си е позволил некоректно изказване. В същото време на СЕМ се възлагали цензорски функции. Обаче... СЕМ не се ли водеше държавен регулатор на електронните медии?
И в момента има закони, уреждащи следствията от клевета и обида. Друг е въпросът доколко се следи за подобни нарушения и кой е готов да си хаби нервите в дълги разходки из съдебните зали. Трябва ли ни поредната порция закони и закончета, която да урежда елементарно човешко поведение? Нима с химерата за някакво въображаемо регулиране ще успеем да превъзпитаме хората, които днес не спират да бълват омраза? И как се регулира реч със закон?
Всекидневно псевдополитици бръщолевят популистки от малкия екран и радиото, осланяйки се на тезата, че все някой някого "мрази". Политиката в България е въвела модата на вечното противопоставяне - млади срещу стари, красиви срещу грозни, българи срещу турци и т.н. Речта е наситена с омраза. Интернет е безкраен океан от обиди, ксенофобия и расизъм. Лошото е, че децата попиват "прекрасния" пример на възрастните.
През октомври миналата година бивш член на "Атака" отнесе солидна глоба, защото през 2010 г. нарекъл бивш свой авер "мръсен комунист". Малко преди това футболен фен трябваше да плати 200 лв., защото обидил полицай. Иначе казано - и сега има глоби за хората, които използват неприемлива реч в словесните си схватки.
Проблемът не е в законите. Докато има хора, за които обидата и псувнята са единственият инструментариум за водене на спорове, ситуацията ще е грозна. Проблем е, че медиите обръщат внимание на подобни индивиди, а зрителите сякаш изпитват удоволствие да гледат как политиците се плюят. Докато се мразим и псуваме и си разменяме обиди за добър ден, законите ще са хвърчащи листчета, които никой не зачита. А дали ще има още едно правило, забраняващо омразата, на никого не му пука.