Законът е врата в полето

Преди време в едно телевизионно предаване на симпатичната Мира Баджева един французин, Франсоа Рош, политолог и специалист по балканските държави и най-вече по България, каза, че много харесвал българската поговорка: "Законът е врата в полето". Според господин Рош това обеснявало много неща от случващото се в България. Мисля, че французинът прояви една деликатност и не каза онова, което мислеше, а именно, че в България тази поговорка обеснява всичко, което се случва.
От сагата с Ваньо Танов, Цветан Цветанов и Бойко Борисов разбрахме едно - корупцията в държавата е на такова високо равнище, че остава само надеждата, че в държавата трябва да се намеси окупационен корпус на въоръжените сили на Европа. Които, разбира се, трябва незабавно да задържат въпросните лица, както и онова лице - Дянков. Както и други лица, те си знаят кои са. Но, както обича да казва приятелят ми Иван Гранитски, няма идеално щастие. За съжаление не сме във Варшавския договор и не можем да очакваме "братска помощ". Значи ще трябва пак да се оправяме сами. Не че не сме се оправяли сами, ама нещо пресекна меракът да го правим. Нещо взехме да се примиряваме и да се утешаваме с мисълта, че по-добре няма да стане и да се надяваме, че може би по-бавно ще ни застигне лошотията.
Така е, защото днес историята я преподават хора, които предпочитат да седят вкъщи, зад пердетата. А е редно историята да се преподава от онези, които я правят. У нас извоюваното от демокрацията се превърна в санаториум за хитреците, които се превърнаха в новобогаташи. Тези човечета не се виждаха по митингите около 10 ноември, но пък днес са на първа линия в разграждането на държавата. Защото, нали, законът е врата в полето. Както казва Кеворк Кеворкян: "Някои хора приличат на газена лампа върху морски фар."
Заради тези именно неща нещо не мога да повярвам в създаването на БОРКОР. Кой я създава? Същите тези хора, които вече доказаха, че корупцията е тяхна ясла. Които и да са сред ръководителите, колкото и пари да им отпуснат от хазната, те ще имат аналитични функции. В края на краищата решенията ще се вземат от Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Тях ги видяхме вече и разбрахме какво струват. Няма ги никакви в скалата от свян до съвест.
Така че е време да оправим морския фар и да включим към него хора с истински и силни излъчвания, а не да се увъртаме покрай мътнате светлина на газените лампи. Защото мътната светлина ражда чудовища, които изяждат въздуха на обикновените и честни хорица. Не за това бяха митингите, не затова беше искрената радост, че нещо в "тази страна", както я наричат депутатите, ще се промени. Да, промени се, но не към добро. И този път Борисов няма какво да ни баламосва. Неговият възход не е част от еуфорията на 10 ноември. Умората от него започва да прилича на умората от пред 10 ноември. Само трябва една искрица, за да избухне пламъкът. Не много ясно откъде и как, но това ще се случи, защото мина много време и полека умората се превръща в ярост. Въпреки смешните оправдания, безсмислените увещания на правителството и строежа на митичните магистрали.
Защото си спомням, че около 10 ноември излезе една поговорка: "Следват те, следват те, пък като те погнат." Смешно, иронично или каквото си искате, но това е истината. Дали на избори или с тояги, вечната истина не се разминава. Но е по-добре на избори, защото другото е лошо. Въпреки стабилната подслушвателска дейност на правителството, то като че ли не вижда главното - народът гладува и става все по-зле. Помислете за това, защото гладният човек гледа лошо. Впрочем отдавна съм разбрал едно нещо - никой не гледа народа. Управляващите играят своите игри, следят своите противници, които са предишните управляващи или бъдещите възможни, така че халът на хората е последната им грижа. Вижда се с просто око и не е нужна специална методика. То и каква методика може да се намери, след като законът е врата в полето. И най-вече за тези, които ги коват тези закони. Та тъй, врата една, а полето широко, както се пее в една песен. Лошото е, че понякога и полето отеснява.
Такива работи...