Законов хаос в грижата за болни роднини

В два кодекса и пет закона у нас е уредено правото на получаване на дългосрочна грижа за зависими членове на семейството, но липсват гъвкавост на трудовите ангажименти и работното време на полагащите такава грижа, няма гаранция за работното им място, а работодателите не толерират отсъствие на работника, което е неизбежно при такъв ангажимент. Липсват взаимно свързани мерки за защита на трудовите и социалните им права. Не са достатъчни часовете за предоставена подкрепа за нуждаещите по различните програми, липсва необходимият брой качествени асистенти за хората, които имат нужда от лична помощ. Това са само част от проблемите, очертани на онлайн дискусия за развитието на дългосрочната грижа, организирана от фондациите "Солидарно общество" и "Фридрих Еберт", на която бе представено изследването "Развитие на дългосрочната грижа за зависими членове от семейството/домакинството", проведено под ръководството на проф. д-р Емилия Масларова. Достъпът до националната програма "Асистенти на хора с увреждания" е свързан с подоходен критерий, което ограничава възможностите за включването на нуждаещите се и стеснява силно обхвата на програмата, коментира Татяна Георгиева, участвала в изготвянето на анализа. До края на 2019 г. средно годишно асистенти са били около 9 хил. души, което е крайно недостатъчно. В същото време програмата е предвидена да осигурява работа на безработни. 

България е на едно от последните 4 места в ЕС по дял на обществени средства, отделени за дългосрочни грижи за възрастни и за хора с увреждания. Делът на тези средства у нас е 5 пъти по-нисък от средния за ЕС, коментира председателят на УС на "Солидарно общество" Иван Кръстев. 

В законодателството ни не е дефинирана дългосрочната грижа, но тя е на границата между медицинските грижи и социалните услуги и у нас най-често в домашна среда се полага от роднини и приятели на нуждаещите се, което поставя под риск оставането им на пазара на труда, анализира депутатът от БСП Георги Гьоков. Наблюденията му показват, че колкото по-беден е един българин, толкова по-ниска е продължителността на живота му, по-болен е и в по-голяма степен е лишен от грижа. В същото време всеки пети българин няма здравни осигуровки. От друга страна нарастващите неравенства отдалечават нуждаещите се от такава грижа от тези услуги, коментира Гьоков.