"Защитените" гафове на една полицейска операция

Д-р Николай РАДУЛОВ *

В предната си статия - "Убийството - начин на употреба", с удивление установих и описах методология, подходи и практики, непознати на криминалистиката и криминологията, за противодействие на този тип тежка престъпност. Очевидно днешната българска криминалистическа и оперативна теория са стигнали далеч напред спрямо световните тенденции. Вероятно това е една от причините западноевропейските и американските институции да ни завиждат и при всеки удобен случай незаслужено да ни обиждат в техни официални издания (вж. последния доклад на Държавния департамент на САЩ за трафика на хора в и през България). Доказателство за този напредък е

поредната победа на добрите над лошите

- полицията залови банда по време на обир на банка в София.
Кодовото наименование на операцията е "Защитените", защото в повечето случаи задържаните са известни и контактували с полицията, но са освобождавани от съда при всеки случай на задържане, тоест те са под защитата на съда според вътрешния министър Цветан Цветанов.
Още в началото на поредния постулат на продуктивния в теоретична посока (дума, която особено обича) вътрешен министър, освен явната квалификация на съда като престъпна организация (организирана престъпна група?) се съдържат повече въпроси, отколкото информация и отговори.
* Ако задържаните са известни на полицията, е добре да се знае наблюдавала ли ги е, какво е правила по това да регистрира и доказва извършените от тях престъпления, ако има такива?
* Какво значи това, че сега задържаните са контактували с полицията, каква е формата и съдържанието на тези контакти, какви са резултатите? Дали те не са подобни на контактите със заподозрените в подготовка на поръчково убийство - служителят на МВР бащински размахва пръст пред евентуалния престъпник: "Ей, повече да не правиш така, че ще ти се скарам!", престъпникът разбира, че МВР знае! И вече не прави така...
* Ако съдът е престъпна организация, закриляща престъпниците (според Цветанов), то това е форма на особено тежка престъпна дейност, тя трябва веднага да бъде доказана от съответните служби и виновните да бъдат наказани и поименно съобщени. Ако обаче не е, то казаното не е просто злостна клевета, изречена от висш държавен чиновник, а тежко престъпление срещу конституционно закрепената форма на управление в страната.
Но нека се върнем за малко на

самото провеждане на "блестящата" операция

"Тъй като в България е много по-трудно да докажеш едно предполагаемо извършване на престъпление и подготовката за него, затова колегите бяха в готовност първо да започне консумирането на престъплението и едва тогава да прибягнат до съответните действия по задържането на групата", поднася ни брилянтния замисъл на капана Цветанов.
Наистина е трудно да докажеш планиране и подготовка на престъпление не само в България, а навсякъде по света. Но не е невъзможно. Това става с помощта на секретни сътрудници, специални разузнавателни средства, свидетели и прочие. Разбира се, иска се желание, познание и търпение.
По-убедително е залавянето на престъпника (престъпната група) по време на извършване на престъплението. Обикновено това е практиката по света, особено когато резултатът от престъплението няма да доведе до невъзстановими щети и смъртни случаи.
Според министър Цветанов се чакало да започне консумирането на престъплението. Това определено е

новаторство в теоретичната мисъл на криминалистиката

Започва се консумиране на резултата (плячката) от кражба или обир, консумира се договорката с проститутка, консумира се купеният сладолед или любимият на премиера дюнер, но за първи път терминът се използва, за да бъде описано започването на престъпление. Очевидно идеята, която трябва да ни се внуши, е, че извършителите са заловени по време на престъплението, но понеже това не е точно така, се използват с апломб неясни и нетипични характеристики.
Какво всъщност се е случило според публикуваното в медиите: известни на полицията престъпници, които поне теоретично би трябвало да са под наблюдение, доколкото са обект на полицейска операция, започват да разбиват банка в центъра на столицата, отказват се, прибират се някъде, след известно време придобиват кураж и отново отиват пред банката, при което неутрализират СОТ-а, изкъртват една или две камери и си отиват. Впоследствие са преследвани от полицията и са задържани. "Смятам, че колегите тази нощ са действали изключително професионално за предотвратяване и недопускане на тежък грабеж на трезора на банка ДСК на площад "Батенберг", коментира вътрешният министър.
За неизкушения анализатор и дори за обикновения гражданин обаче всичко изглежда като поредната недомислена, недобре подготвена и полупровалена акция, нещо, с което гражданите свикнаха през последните години. Главните задържани - Кривия, Кюстендилеца, Куфара, Гъзара, Мозъка (но не Лъчо)

по-скоро са квартални мутри

нежели компетентни суперпрестъпници. Но предизборният период изисква подвизи и герои, представяни от ръководителя на предизборния щаб на една от политическите сили, и те са налице.
Ето отново няколко въпроса, на които няма отговор в медийните представяния:
* До момента на залавянето, извършеното престъпление, според поднесената информация, е вандализъм и кражба на камери. Действието не е завършило с арест, а извършителите сами са напуснали местопрестъплението. Това ли е прословутото консумиране? Последвалото определяне на работата на полицаите от вътрешния министър като предотвратяване и недопускане не е ли в противоречие с т.нар. консумиране? Наличната фактология трудно ще докаже намерения за ограбване на банка. Така не се ли стига пак до необходимостта да се доказва подготовка и намерение за обир, което главният говорител описва като трудно и дори невъзможно?
* Защо полицията, след като е следила групата около 2 месеца, е позволила да напусне местопрестъплението на два пъти, и я заловила чак след "нощно преследване", а не при т.нар. консумиране? Впрочем при преследване винаги съществува възможност да пострадат невинни граждани, но май безопасността им не е приоритет днес.
Така представена, работата на специалната структура, работила по "Защитените", изглежда като непрофесионална, разчитаща на случайности и с неубедителен резултат. Вероятно този модел на дейност, използван и при предишни гръмки акции, води до калпави доказателства, зле натъкмени разработки, неубедителни обвинения, водещи до реалността - "Защитените" са "освобождавани от съда при всеки случай на задържане". (Това, разбира се, ще бъде преодоляно, когато новите спецсъдилища започнат работа!)
Тогава, без да поставяме темата за наименованието на акцията и дори считайки го за подходящо, май не е зле да си зададем въпроса: Кой е защитникът?
-------------

* Д-р Николай Радулов е преподавател в НБУ, секретар на МВР в служебния кабинет на Стефан Софиянски и в правителството на Иван Костов

Назаем от http://argumenti-bg.com