Защо антраксът е много опасен и какво да правим с болните животни?

Юлиян Марков,
Нюз БГ


Антраксът е остро инфекциозно заболяване, чийто причинител е Bacillus anthracis. Ключът към заразяването е способността на бактерията да образува изключително устойчиви спори, които могат да преживяват в почвата и в тъканите на животни с години.
Когато животно (най-често тревопасно като говедо, овца или коза) се инфектира, бактериите се размножават в организма му и при смъртта му попадат в околната среда, където преминават в споровидна форма. Именно тези спори са основният източник на зараза за човека.
Заразяването от инфектирано животно става по три основни механизма, в зависимост от пътя на навлизане на спорите в човешкия организъм.

При контакт с кожата - най-честият механизъм 

спорите попадат в организма през микроскопични наранявания при обработка на кожи, месо или при пряк контакт с болно или умряло животно. След попадане в тъканите спорите "се активират", превръщат се отново в бактерии и започват да се размножават. Те отделят токсини, които разрушават околните клетки и предизвикват характерната кожна лезия - първоначално папула, която преминава в мехур и накрая в типична черна некротична рана ("синя пъпка").
При вдишаване - по-рядък, но много по-тежък механизъм - човек вдишва спори, които могат да се отделят при манипулация на заразени животински продукти (вълна, кожи). Спорите достигат до белите дробове, където се поемат от имунни клетки (макрофаги) и се транспортират до лимфните възли. Там те се активират, размножават се и освобождават мощни токсини, които причиняват тежко възпаление, кръвоизливи и системна интоксикация.
При поглъщане - при консумация на заразено месо - спорите попадат в храносмилателния тракт. Там те отново преминават в активна форма, увреждат лигавицата и могат да доведат до тежки язвени и хеморагични процеси в червата, както и до разпространение на инфекцията в кръвта.

Общият патогенетичен механизъм 

във всички случаи е един и същ: спорите навлизат в организма, активират се до вегетативни бактерии, които започват да се размножават и отделят специфични токсини. Тези токсини блокират имунния отговор, увреждат съдовете и водят до тъканна некроза и системни усложнения.
Важно е да се подчертае, че предаването обикновено е от животно към човек или чрез заразени животински продукти, докато предаването от човек на човек е изключително рядко.
Антраксният бацил се отличава с една критична особеност - образуването на спори с изключителна устойчивост. Тези спори могат да преживяват в почвата и в животински останки десетилетия, а в някои случаи се описва жизнеспособност дори над 100 години. Именно това обяснява защо заболяването може да се появява отново в райони, където отдавна не е регистрирано - при разравяне на стари гробища на животни, наводнения или строителни дейности.
От практическа гледна точка е по-важно какво следва, ако човек е бил изложен на риск.

При контакт с болно или съмнително животно - 

например при клане, одиране или пренасяне на животински труп - първото действие е незабавно измиване на кожата с вода и сапун и дезинфекция на всички потенциални входни точки (рани, ожулвания). След това трябва да се потърси медицинска помощ, дори при липса на симптоми. Лекарят може да прецени необходимостта от профилактично антибиотично лечение, което значително намалява риска от развитие на заболяване, ако се започне навреме.
Особено внимание трябва да се обърне на ранните симптоми - поява на безболезнена кожна лезия с потъмняване в центъра, необяснима температура, отпадналост или дихателни оплаквания. При такива признаци се изисква незабавна лекарска намеса.
Ако човек е консумирал месо от потенциално заразено животно, 

ситуацията се счита за високорискова 

Не трябва да се изчаква появата на симптоми - необходима е незабавна консултация с лекар и информиране за конкретната експозиция. В тези случаи също може да бъде назначена профилактика, а при поява на коремна болка, повръщане, диария (особено с кръв) или висока температура, се изисква спешна медицинска намеса.
От обществена гледна точка е важно също така да се сигнализират ветеринарните власти, тъй като Антракс е зооноза с потенциал за разпространение. Заразените животни не трябва да се използват за храна, а подлежат на строго регламентирано обезвреждане, за да се предотврати допълнително замърсяване със спори.
Същественото е, че въпреки високата устойчивост на спорите и тежестта на заболяването, навременната реакция - ранна диагностика и антибиотична профилактика - в повечето случаи предотвратява развитието на тежка форма.