07 Юни 2020неделя10:42 ч.

На фокус

Защо България няма голям шанс в Плана "Юнкер"

Несъстоятелни са надеждите, че санирането на сгради може да се финансира от тази инициатива

/ брой: 135

автор:Йордан Съев

visibility 1771

Планът за възраждане на европейската икономика е създаден по инициатива на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и е стартирал на 26 ноември 2014 г. Създаденият към него Фонд за стратегически инвестиции се основава на гаранция от 16 млрд. евро от Европейския съюз и 5 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка - общо 21 млрд. евро. Те служат като основа за мобилизирането на капитали от държавите членки на общността, най-вече частни, които да достигнат размер от 315 млрд. евро. Целта е за всяко 1 евро, отпуснато от Европейския фонд за стратегически инвестиции - ЕФСИ (той функционира от 1 септември 2015 г.), да се привлекат 15 евро от други капитали. Този механизъм вече е в действие - Великобритания е внесла във фонда 8,5 млрд. евро, Германия, Франция, Италия и Полша - по 8 млрд. евро, Испания - 1,5 млрд. евро, Словакия - 400 млн. евро, Люксембург - 80 млн. евро. България, която отначало заяви, че няма да участва във финансирането на фонда, впоследствие

се присъедини към него със 100 млн. евро

За да се възползва от механизма за финансиране по Плана "Юнкер", дадено предприятие трябва да попълни типова бланка в Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП), който е в действие от 1 февруари 2016 г. Едно от условията за това е то да има годишен бюджет от минимум 10 млн. евро. Кое българско предприятие има такъв бюджет? Т.е. остава възможността малки и средни предприятия да участват в плана косвено - като подизпълнители на чужди проекти. Другата възможност е финансирането на проекти на малки и средни предприятия да се осъществява чрез посредници - банки и инвестиционни фондове. Не се финансират държавни обекти, а само такива, които представляват публично-частно партньорство. Трябва да се разбере, че не става дума за безвъзмездни помощи, каквито се осъществяват по линията на структурните и кохезионните фондове на ЕС, но с гаранцията от ЕФСИ се осигурява достъп до големи заеми, включително и за проекти с по-рисков профил (даже това се насърчава), стига те да са изгодни и устойчиви. Основните области са   образование, изследване и иновации, като не се изключват и всички останали, ако водят до икономически растеж и устойчивост, до повишаване на заетостта. На практика обаче парите отиват в страни с мощна индустрия, които евентуално може да ни "пуснат" по някоя троха, за да им работим. Порталът с проектите е "сайт за запознанства", той събира инвеститорите с онези, които предлагат проекти, като основният критерий е икономическата рентабилност. Поради това надеждите ни, че по Плана "Юнкер" ще може да се финансира санирането на панелните жилища в България, не са основателни.
През септември 2015 г. беше създаден Европейски консултативен център по инвестиционни въпроси, който действа в партньорство с Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия. Той подпомага разработването на проекти, координира бюджета от национални насърчителни банки и управляващите органи в държавите от ЕС. Все още този център функционира главно чрез централата на Европейската инвестиционна банка в Люксембург и нейните офиси в различни страни. Авторите на проекти - публични институции и частни компании, могат да получават техническа помощ, чрез която да бъдат подпомогнати техните начинания, да получат консултация за потенциални източници за финансиране на проектите, както и достъп до финансова и техническа експертиза. В повечето случаи консултантските услуги са безплатни.

Българското участие

Планът "Юнкер" първоначално е замислен да се осъществи в рамките на 3 години - 2015-2017, но по всяка вероятност ще бъде продължен поне и през 2018 г. По него има одобрени 64 проекта от 26 държави на стойност 100 млрд. евро, което означава, че е изпълнена 1/3 от капацитета му. За съжаление сред тях няма български проекти. Само два са в ход на разглеждане и това са високоволтово трасе между Добруджа и Бургас и преносна високоволтова линия между "Марица-Изток" с Пловдив и Бургас. В портала са още международна зона за бързо развитие край Хасково; газопровод, съвместно със Словакия, Унгария и Румъния; транспортна хидровъздушна мрежа между Гърция, България, Италия и Турция. Общата стойност на петте проекта е 80 млн. евро. Това показва, че засега България сериозно изостава от другите страни в привличането на средства. Основната причина за това е липсата на капацитет, но и на инициативност от страна на "големите" предприемачи у нас. Те биха могли да се възползват от възможността за получаване на консултантска помощ поне от Европейския фонд за стратегически инвестиции (негов зам.-председател е българката Илиана Цанова). Изоставането не е оправдано при положение, че България участва във финансирането на плана със 100 млн. евро. По неговата схема срещу всяко 1 евро да се привлекат 15 би трябвало да се реализира приход на минимум 1,5 млрд. евро за осъществяването на български проекти.

43 са новите случаи на коронавирус у нас

автор:Дума

visibility 136

Топло с кратък дъжд

автор:Дума

visibility 94

Испания отваря нощните клубове

автор:Дума

visibility 156

Нови 125 заразени c коронавирус в Македония

автор:Дума

visibility 191

Хиляди на протест срещу расизма в Лондон

автор:Дума

visibility 187

Датата

автор:Дума

visibility 276

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 989

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ