Защо не падна правителството в Сърбия?

След почти 10-дневни напрегнати и изнервени преговори стана вече известно, че новото-старо правителство на Сърбия ще продължи да управлява западната ни съседка. С известни корекции, разбира се. От трипартийната коалиция досега в състав Социалистическата партия на Сърбия (СПС) - Сръбска прогресивна партия (СПП) - Обединени региони на Сърбия (ОРС), коалцията става двупартийна - само от СПС и СПП, запазвайки си крехко парламентарно мнозинство. На 30.07. по обяд премиерът Ивица Дачич (СПС) обяви, че реформата в правителството ще се извърши, като ОРС начело с Младжан Динкич го напусне. Последва двучасова консултация в сръбското президентство между президента на Сърбия Томислав Николич, Ивица Дачич и лидера на СПП, политически наследник на Николич и първи вицепремиер Александър Вучич. След консултациите президентството направи прессъобщение, в което изрази становището, че "за избори винаги има време и сега не е най-подходящият момент за тях". Въпреки това Вучич си остави вратичка и обясни, че СПП ще вземе решение едва след като на другия ден по въпроса се произнесе и Политическият съвет на партията.
На следващия ден, 31.07., около обяд, от централата на СПП буквално потвърдиха изявлението от предишния ден, дадено от страна на президентството - СПП остава в правителството. Новата коалиция има съвсем крехка поддръжка от общо 126 депутати в 250-местния сръбски еднокамарен парламент.
Резонно е да си зададем въпроса защо не падна правителството на Сърбия? Всички факти говореха в подкрепа на тази теза: ОРС и СПП имат много по-добро сътрудничество, отколкото СПС и СПП, Младжан Динкич и Александър Вучич работиха много добре и персонално в процеса на привличането на чуждестранни инвестиции и като резултат днес стана факт подписването на договор за стратегическо сътрудничество между компанията от ОАЕ "Етихад" и почти фалиралия сръбски авиопревозвач "ЯТ", като новата компания "Сърбия еър" получава жизнено необходимата й техника и инвестиции... На пресконференция след оповестяването на Дачич за буквалното изгонване на ОРС от правителството Младжан Динкич "изплака", че Дачич се страхувал за поста си и затова предпочел да се раздели с ОРС.
От доста време Александър Вучич говори за належащи промени в правителството. Самият той започна да го прави по отношение на министрите в кабинета от собствената си партия и първи се отказа от поста министър на отбраната в замяна на запазването на креслото на първи вицепремиер. Също така освободи от постовете им министъра на културата Братислав Петкович, на спорта Алиса Марич и на земеделието и горите Горан Кнежевич (последният стана известен покрай скандала с афлатоксините в млякото отпреди 4 месеца). Също така Вучич договори с ОРС да бъдат отстъпени на СПП постовете министър на икономиката и на финансите. Усилено се говори, че бившият шеф на МВФ Доминик Строс-Кан ще бъде привлечен като специален съветник в новото-старо сръбско правителство, а Вучич потвърди официално, че са водени разговори с видния финансист. Кой обаче ще плаща заплатата на Строс-Кан, като се има предвид, че неговият дневен хонорар е поне четирицифрен... И за това съществуват определени решения. Вучич определено поддържа много добри връзки с французите и няма да е чудно, ако Париж поеме заплатата на Строс-Кан, а от Белград да обезпечат логистиката му. Възможно е прословутият почитател на нежния пол да пожелае в логистиката му сърбите да включат и забавления с местни хубавици, което едва ли ще изненада особено сръбските му домакини...
Дачич, от своя страна, също освободи двама министри - динозавъра Милутин Мърконич от поста министър на транспорта, и Жарко Обрадович като министър на образованието. Мърконич (на 71 години) се прочу със забежките си с известната фолк звезда Ана Бекута, а Обрадович - със скандалното пропадане на изпитите през тази година за влизане в средните училища. От друга страна, пред Ивица Дачич също стои дилемата на съвместяването на два поста - този на премиер и на министър на вътрешните работи. Дали лидерът на СПС ще се откаже от министерския пост по примера на Вучич, ще покаже бъдещето, но от премиерския засега Дачич няма никакво намерение да се отказва.
Реално погледнато, Дачич и Вучич също постигнаха заедно забележителни резултати по отношение както на сръбската европейска интеграция, така и по отношение на "нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово". Реално Белград започва преговори за присъединяване към ЕС през януари следващата година, а вече Прищина има свой официален представител, макар и без дипломатически статут, в Сърбия, в рамките на представителството на ЕК в сръбската столица.
СПП понастоящем според последните проучвания на общественото мнение в западната ни съседка има поддръжката на почти 41% от гласоподавателите и това се дължи изключително на антикорупционната дейност на лидера й Александър Вучич. Дори и при пределна мобилизация на партийния ресурс при едни извънредни избори сега партията не би могла да надхвърли 45 - 46% поддръжка, което означава, че след изборите на СПП отново ще е необходим, макар и малък, коалиционен партньор, за да състави правителство. Това обаче би дало шанс на настоящата опозиция да се консолидира и окаже съществен отпор дори и с цената на създаването на нестабилна и безпринципна многопартийна коалиция, тъй като един хегемонитет на СПП за следващите четири години би сериозно заплашил оцеляването на малките парламентарно и извънпарламентарно представени партии. Ето защо Вучич предпочита да изчака създаването на критична маса в гласоподавателското тяло, като същевременно продължи с твърдата си антикорупционна програма и дели отговорността за управлението на Сърбия в условията на тежко безпаричие, неработеща икономика и безработица със СПП. В момента, когато везните категорично се наклонят в полза на убедителна изборна победа на СПП, Вучич просто ще излезе от правителството и ще предизвика предсрочни парламентарни избори. Съществено важна е външната покрепа за едно такова действие, а междувременно от посолството на САЩ в Белград заявиха, че в момента не е време за избори в Сърбия. Чичо Сам си знае работата, времето и мястото за предизвикване на промени...
Къде е София в цялата тази сръбска каша? Май че никъде... България продължава да играе наследената роля от правителството на Бойко Борисов, че Сърбия като че ли не съществува и за комшиите нищо, ама съвсем. Що се написа за общите проекти още от времето на правителството на Станишев, а по-късно по времето на Борисов дори два пъти подписвахме договор за изграждането на газова връзка от Ниш до Дупница. Досега от всичко това остана една много кръгла нула. Въпросът е кога ще се активизира българската външна политика по отношение на Сърбия и дали поне един водещ сръбски държавник ще посети България, тъй като това официално не се е случвало поне през последните четири години. Ще се раздвижат ли най-после отдавна подписаните общи инфраструктурни проекти или ние отново ще останем на опашката по отношение на интересите си в Сърбия? За българското национално малцинство да не говорим... Правителството на Борисов въобще не се и сещаше за него. И как да се сети, като току-виж привикали Бат`Бойко отново да дава показания по делото срещу мафиота Сретен Йосич...

Младжан Динкич - БГНЕС


Вицепремиерът Александър Вучич