Защо сме нещастни?

Румен Попов

По-точният въпрос е: Защо сме сред най-нещастните? В една компания с Конго, Коморските острови и не знам още кои. Там ни постави изследване, поръчано от ООН, което стана достояние на българската общественост преди няколко дни. В неделната програма на БНТ водещият Андрей Захариев се опитваше да намери отговора на този въпрос с помощта на двама събеседници. Те от своя страна потърсиха причините в разкъсаните семейни връзки и липсата на позитивни послания от страна на средствата за информация. Тези причини според мен могат и да имат някакво влияние върху самочувствието на българина, но не могат да бъдат образуващ фактор. Истинските причини са много по-сериозни.
Ако измерваме щастието на народа с материалните блага, с които хората разполагат, с природните дадености, в които живеят, няма съмнение, че въпросната анкета неправилно ни отрежда това печално място в компанията на въпросните страни. Но проблемът е в това, че хората изграждат своите чувства за щастие не само и не толкова от състоянието си днес, колкото от перспективата, която имат за утре. Повече от двадесет години нашият народ е само губещ: загубихме индустрията на страната, разрушихме уедрената селскостопанска структура за производство, изчезна електрониката, която така стремително набираше скорост през 80-те години, безпощадно унищожаваме ядрената енергетика на страната и заедно с нея превръщаме хиляди инженерно-технически специалисти от най-висока класа в никому ненужни безработни. Деградацията на здравната система в държавата превърна народа ни в най-боледуващия европейски народ и принуди лекарите и медицинските сестри с хиляди да търсят препитание в по-щастливите страни. Нагло се издевателства над БАН и над българската наука и управниците с откровена българоомраза прередактират свещения стих "Върви народе възродени" в срамното "Върви народе изродени".
Когато българският народ е имал пред себе си перспектива, той е понасял нечувани жертви и се е чувствал горд и щастлив, дори когато е погребвал своите чеда. Да си спомним Сръбско-българската, Балканската, Отечествената войни.
Но българският народ постепенно става обслужващ персонал на бедния европейски турист, като го обгрижва с камeриерки, масажистки,  сервитьорки и му предлага широк спектър от сексуални услуги. Този роля му отреждат нашата рухнала икономика и бездуховното съществуване. Такова е нашето моментно състояние, такава е и нашата непосредствена перспектива като държава. Това няма как да ни направи щастлив народ.
Щастието на народа ни може да се гради само в среда на всеобщ икономически и духовен подем. Докато управлението на страната от ГЕРБ се осъществява по този деструктивен начин, ние ще ставаме все по-нещастни.