Затихнали потоци

Дмитрий Мигунов
Лента.ру

На 29 декември 2014 година чуждестранни фирми, участващи в проекта "Южен поток", обявиха излизането си от него, като по този начин потвърдиха края на тази епопея. Крахът на проекта шокира всичките му участници, та нали още в началото на годината изглеждаше, че всички възникнали около него затруднения са напълно преодолими. Всъщност обаче това не е първият и изглежда не е и последният случай, когато голям тръбопроводен проект или се проваля, или се оказва в центъра на поредица от скандали. Лента.ру реши да припомни някои от тях.

"Набуко"

Преди няколко години този проект се смяташе за сериозен конкурент на "Южен поток" и в известен смисъл беше дори по-перспективен. Дори и поради факта, че му оказваха подкрепа: политическа - ЕС, и морална - САЩ. В консорциума влизаха най-големите европейски компании, някои от тях след това се присъединиха към "Потока". Планираше се газопроводът да доставя близо 30 милиарда кубически метра газ годишно от месторождения в Задкавказието и Централна Азия.
Многостранното споразумение за изграждането на газопровода беше подписано през 2009 година от Турция, Австрия, България, Румъния и Унгария с участието на тогавашния председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. А година по-късно Букурещ и Будапеща дори започнаха да строят своя участък от газопровода, което им струваше няколко десетки милиона евро.
Въпреки това обаче не беше решен основният въпрос - откъде всъщност ще се взима газ? Всички разбираха, че ресурсите на азербайджанското находище Шах Дениз, най-вероятно няма да стигнат да запълнят тръбата. Надяваха се на туркменистанския газ, но Ашхабад подписа изгодна сделка с Китай и пренасочи газовите си потоци (снабдявали по-рано Европа и Украйна през руска територия) на изток. Колкото до варианта с Иран, там имаше два проблема: неясно беше кое именно находище може на теория да се задейства, а също така и режимът на антииранските санкции, които през 2012 година само се засилиха.
Към всичко написано дотук се добави и конфликтът между Турция и Армения, заради който се оказа невъзможно да се опъне трасето на газопровода по територията на кавказката страна. В резултат през 2011 година проектът, който беше на практика вече на старта, започна да се разпада. Страните и представляващите ги компании излизаха от консорциума една след друга. През 2012-а стана ясно, че проектът в новия си вид има нулеви перспективи. В ЕС, след като проанализираха положението, решиха да се ограничат с по-малко амбициозния Трансадриатически газопровод, а също така да приведат "Южен поток" в съответствие със законодателството си.

Иран-Ирак-Сирия
Ето още един грандиозен проект, в който се намеси политиката. След идването на власт в Ирак на контролираното от шиитите правителство в Близкия изток се сформира ос от приятелски режими, решени да получат от това максимална икономическа изгода. Европа има нужда от газ, а в Ирак и особено в Иран той би стигнал за целия континент. Сирия трябваше да стане основният разпределителен пункт.
Пропускателната способност на газопровода се оценяваше на 40 милиарда кубически метра годишно. Това е съществено повече както от "Южен поток", така и от "Набуко". Предполагаше се, че снабдяването ще го осигурят ресурсите на находището Южен Парс, разработвано от Техеран в Персийския залив. При това първоначалната цена на проекта е била повече от щадяща - не повече от 6 милиарда долара. По-късно тя нарасна до 10 милиарда, но и това е доста по-малко от цената на "Набуко" (най-малко 18 млрд. долара) и "Южен поток" (над 20 милиарда).
През 2010 година обаче в Сирия избухна гражданска война, прехвърлила се след това и в Ирак. Освен това европейските инвеститори не участваха в проекта от 2010 г., а в условията на тежки финансови санкции срещу Дамаск и Техеран беше невъзможно да се намерят вътрешни средства за реализирането на толкова мащабен проект. В крайна сметка проектът беше замразен и е трудно да се каже кога могат да се върнат към него. За това са необходими най-различни обстоятелства: от приключване на войната в Близкия изток (което засега не се предвижда по никакъв начин) до свалянето или поне отслабването на санкциите срещу Иран (след известен прогрес в началото на м. г. процесът отново забуксува).

Катар-Турция
Този газопровод е пряк конкурент на предишния. Той трябваше да доставя газ в Европа от същото това находище Южен Парс - само че от неговата катарска част. Според една от версиите, гражданската война в Сирия е станала не без участието на заинтересовани лица от Катар, надяващи се в страната на власт да дойде по-лоялно правителство именно заради реализирането на своя газов проект.
Запасите от газ в миниатюрното близкоизточно емирство са огромни, но сега на катарците се налага да се занимават със сгъстяването му и изнасянето му с танкери - предимно в Далечния изток. Това е изгодно, но скъпо. Европа на свой ред е свикнала с тръбопроводите, въпреки че строи мощности за преработка на сгъстен газ.
Така или иначе, бърз преврат в Сирия не се случи и войната премина в продължителна фаза. Примерът на Либия показва, че това не винаги пречи на износа на въглеводороди, но тук определено не е този случай. С други думи, перспективите на проекта са повече от мъгляви.

Американски тръбопроводи
Разнообразни проекти за изграждане на нефто- и газопроводи се отменят в Северна Америка постоянно. Причините обаче са преди всичко от делови характер. Така например се случи с нефтопровода от шистовото находище Бакен (Северна Дакота) до Оклахома. Просто не бяше намерен достатъчно голям брой доставчици. Това до голяма степен се обяснява с "номадския" бизнес модел на шистовите находища, където една или друга компания постоянно трябва да пробива нови кладенци. При това често на десетки километри от местата, където преди това е бил добивът.
Далеч по-голям проект с неясна съдба е петролопроводът "Кийстоун" от Канада в САЩ. Частично той е реализиран и тръбата всекидневно пропуска близо 600 хиляди барела петрол. Съществуват обаче сериозни въпроси във връзка с плановете за разширяването й двойно (проектът "Кийстоун XL"). Инициативата се сблъска с яростната съпротива на екологичните организации, смятащи, че нефтопроводът заплашва околната среда в западните щати на САЩ, преди всичко Небраска. В битката се включиха и многобройни борци с промяната на климата, акцентиращи върху това, че суровината за нефтопровода се произвежда от канадски битумни пясъци, а в този процес се отделя особено много въглероден диоксид.
Работите по проекта бяха спрени още през 2010 година, когато проблемът стигна до Конгреса и президента на САЩ. Оттогава американската държава не може да каже на тръбопровода нито "да", нито "не". Любопитното е, че проучванията на общественото мнение показват общото отношение на американците към проекта. Близо две трети от анкетираните са готови да подкрепят изграждането на тръбите. Екологичната опозиция обаче действа изключително активно и агресивно, като често организира протестни акции както във Вашингтон, така и в студентските кампуси. В резултат на натиска на лобистки групи в Белия дом и до днес не е взето решение за този проект.


Европа се размина и с "Набуко", и с "Южен поток"


Находището Южен Парс, което се поделя между Иран и Катар, не е просто голямо находище. То е най-голямото находище в света на природен газ, чийто обем е 6 пъти по-голям от второто по големина находище на планетата - Уренгой (Русия). То е и в основата на напрежението, което се получи между сунити и шиити през последните години

Еколозите спряха разширяването на петролопровода "Кийстоун"