Затвор грози индийските милионери

Владимир Скосирев
Независимая газета

Индийският елит е в паника. Премиерът Нарендра Моди обеща на избирателите да върне в страната милиони долари, натрупани тайно от свръхбогаташите. И си държи на думата. Взети са мерки, предвиждащи огромни глоби и дори десетгодишни присъди за гешефтарите, които не декларират до 30 септември пред властите своите "мръсни пари". Законът заплашва със затвор и банкерите в Швейцария, Дубай и Мавриций, ако прикриват аферистите. Съюзът на индийските индустриалци обаче определи решението като прекалено сурово.

* * *
Преди година Моди привлече на своя страна мнозина избиратели, като се закле, че ще накара богаташите да прехвърлят в родината тайно спечелените, държани в чужбина пари. Сега правителството се опитва да изпълни това обещание. То разработи редица сурови мерки срещу собствениците на незаконни капитали. Това породи панически реакции сред растящите редици на милионерите, отбелязва в. "Вашингтон пост". С приближаването на 30 септември тревогите им се засилват - това е последният срок, за да признаят правонарушения и да получат амнистия.
Обединената индийска търговско-промишлена палата осъди новия закон и заяви, че той "поражда страх и паника" сред индустриалните лидери и трейдърите. "Хората са в тревога. Глобите и рискът да идеш в затвора са непропорционално високи", казва Нишит Десаи, адвокат от Мумбай. Според медиите богатите спешно търсят нови данъчни убежища с цел да заобиколят закона. Той предвижда за нарушителите до 10 години затвор.
Свръхбогатите вече се държат далеч по-предпазливо. Днес те не качват във фейсбук снимки на новите си луксозни коли и часовници последна мода. Купуват скъпи стоки с карти или в чужбина, твърди Дилип Чериан, директор на консултантска фирма.
Индия преди имаше репутацията на страна с уклон към социалистическите идеи, с климат, далеч не дружелюбен към частния бизнес. Затова богатите обикновено укриваха спечеленото - държаха си парите вкъщи, влагаха ги в скъпоценности или творби на изкуството. Друг начин бе те да прехвърлят средства в чужбина, чрез доверени лица или т. нар. хавала (б. пр.: неформална мрежа за парични преводи, действаща успоредно с глобалната финансова система).
Никой не знае колко са всъщност укритите "черни пари". Оценките се колебаят между 400 милиарда и 1 трилион долара. През 2010 г. Световната банка предположи, че сенчестата икономика има дял от 20 на сто в индийския БВП. Едва 3 процента от населението плащат данъци.
Професор Сергей Луньов от Московския държавен институт за международни отношения посочи пред в. "Независимая газета", че "данните за икономиката в сянка няма как да са точни. По-скоро става дума как ги приема населението. Корупцията разяжда икономиката - горе-долу както и у нас. Недоволството сред хората е твърде силно. Те чакат от Моди чудодейни промени и подкрепят мерките срещу корумпираните".
Няма обаче чудеса на този свят. Богаташите и чиновниците ще изнамерят нови схеми, чрез които да укриват пари. Въпреки това правителствените решения ще се отразят на поведението на политическия елит. Междупартийната борба ще се изостри и може да очакваме нови порции компромати в печата, прогнозира експертът.
По данни на Асоциацията за демократични реформи, която следи изборите, "черни пари" са проникнали и в политическата система. Осемдесет на сто от доходите на петте водещи общонационални партии идват от неизвестни източници. Показателни са в този план резултатите от обиска в дома на държавен служител от щата Западна Бенгалия през август. Полицията откри там пари в брой на стойност близо 3 милиона долара. Банкноти имаше под дюшеците и под канапетата, в пералнята, под телевизора, под окачения таван и под плочките в банята.
От 50-те години на миналия век Индия през пет години обявяваше амнистия за всички, декларирали доброволно незаконните си доходи. Резултатът бе нулев. Правителството на Моди реши да сложи край на този фарс. То не само заплашва с огромни глоби и затвор непожелалите да изповядат своите грехове пред властта. Новият закон предвижда до 7 години зад решетките и за служители на швейцарски и други европейски банки, както и на кредитни учреждения от Мавриций и Дубай - ако прикриват пране на пари от страна на индийци. В резултат банките, независимо колко им се иска да пазят тайна, започват да упражняват натиск върху индийските си клиенти да спазват законите на своята страна.