Зависимата независимост

Обявяването на Независимостта е значителен и непреодолим исторически акт, но той е в същото време и една рутинна процедура, която са извървели всички дотогава съществуващи балкански държави. Именно поради това при него разумът доминира над романтиката, няма исторически драми, песни, стихотворения, оди и паметници дори. Това е един неизбежен исторически акт, който обаче винаги е осветяван в състояние на критично развитие на политическата обстановка на Балканите, той сочи, че дипломацията става по-важна, отколкото храбростта.
През 1908 г. става очевидно, че Босна и Херцеговина ще бъдат окончателно анексирани от Австро-Унгария. Чувствителният дипломатически апарат на нашите представителства в чужбина усеща това и решава да търси координация с тази австроунгарска инициатива. Разбира се, на нашите справедливи и основателни искания към това, което вече са получили всички останали Балкански държави, леко се обагрят с идеята за съучастие с Австро-Унгария, която е принципен противник на Освобождението и обединението на славянския елемент на Балканите - по простата причина, че половината от сърбите живеят в тази държава и Австро-Унгария смята, че Сърбия е основата на подстрекателствата срещу Австро-Унгария и основната пречка за австроунгарския път към солунското пристанище.
Въпреки това трябва да отдадем признателна почит към онези, които са осъществили тази все пак грандиозна акция, които са поели един все пак минимален риск, защото България отново нарушава международен договор. При това тя първа обявява независимостта, а след това се обявява анексията на Босна и Херцеговина. По този начин обаче България вече окончателно става реален държавен фактор на европейската политическа сцена. Ако трябва да романтизираме това събитие, можем да кажем, че сенките на нашите мъченици и герои, книжовници, отдали живота си за българската национална еманципация, са си отдъхнали, че ние окончателно хвърляме политическия фес на нашата договорно гарантирана зависимост от турците. Оттогава нататък България вече държи ключа на собствения си дом в собствения си джоб.
Това е завършекът на Освобождението и Съединението на България. Източна Румелия окончателно престава да бъде област със специално устройство и султанът не утвърждава вече кой ще бъде княз на България. Нека не забравяме, че по време на българската криза Портата трябваше окончателно да се произнася законен ли е изборът на български княз. Защото князът се избира от Народното събрание, но се утвърждава от Портата. Разбира се, днес площади и празници на Независимостта често будят у нас снизходителна усмивка, доколкото след 1908 г. България договорно делегира своя суверенитет на други коалиции и независимостта става условна.
Звучи мрачно, но нека не забравяме, че най-съдбоносните решения в нашата история са вземани, когато сме били в сравнителна независимост - през 1913 г. в Междусъюзническата война, през 1915 г. при влизането ни в Първата световна война, присъединяването към Тристранния пакт на Хитлер също е в условията на такава независимост. Така че независимостта е предпоставка, но не е гаранция за правилни решения, особено във външнополитическо отношение.
И днес ние договорно сме се отказали от част от своята независимост. И когато един кандидат-европейски депутат твърди, че ще защитава българските национални интереси, се чудя каква защита може да има, при положение че отиваме доброволно и там не би трябвало да има опасност и заплаха. Да защитаваш от кого и от какво? Ние сме влезли в ЕС по собствена воля и желание, колкото и това да беше политическо действие от страна на Европа. А в крайна сметка ние сме зависими от САЩ и това за никого не е тайна. Всеки знае това, но малцина дръзват да говорят. Само че едно е да бъдеш в зависимост от страна, която е на хиляди километри от теб, друго е да бъдеш зависим от страна, която все пак е по-близо. Има една поговорка на мексиканците, те казват: "Господ създаде Мексико толкова далече от Бога и толкова близо до САЩ". Никой не пита колко независими са южноамериканските държави. Да не говорим, че преди 20-30 години там управляваше "United Fruit Company" ("Юнайтед Фрут Къмпани"), а не даже и местните диктатори. Независимостта е условно понятие, особено когато ти си го договорирал като задължение. И сега не е ли тягостно това някой да ни варди небето, като че ли толкова добронамерени съюзници имаме?
Изглежда странно, че сме член на ЕС, а доброволно сме се подложили на САЩ. Дали самият Евросъюз се слага пред САЩ и ние като част от него - също, или ние бягаме като пале пред майка си. В повечето наши раболепни прояви в историята на Третото българско царство, в това число и когато бяхме част от Варшавския договор, повече сме се натягали да бъдем зависими, отколкото това са искали другите от нас.