Зависимостите са в основата на политиката у нас

Корман Исмаилов е роден в София. Завършил е стопанско управление в университета в гр. Коня, Турция, и е магистър по политически мениджмънт от НБУ. Гордее се, че в БА е бил радиотелеграфист. Работил е като преводач и в банковата сфера, преди да се отдаде на политиката, за която "не е венчан". Вярва, че всеки човек има мисия. Кандидатът за евродепутат през 2009 г. беше председател на младежкото ДПС. Независим депутат в 41-ото НС, избран с листата на ДПС от Добрич. През април т.г. бе изключен от Централния съвет и парламентарната група на движението.

"Не умирам от желание да ходя на работа със самолет, не ме блазни добрият икономически пакет на евродепутатите"

- Как ще коментирате проявата на турския президент в Хитрино миналия месец, г-н Исмаилов?
- Имате предивд изказването на турски език без превод, явно. Това е послание на висш държавен ръководител към група, която той смята съставена от хора от своята култура, а езикът е основният елемент на културата. Ако аз бях български президент и посетя българските общности зад граница, смятам за свой дълг да говоря с тях на български език. Защото на тези общности трябва да се даде възможност да говорят своя език, да развиват своята култура, да изповядват своята религия, да развиват и съхраняват своите обичаи, изкуство, историческа памет. За мен никога не е било проблем на какъв език се говори, а какво се казва. Смятам, че интервютата на Абдулах Гюл бяха добре приети и разбрани от българското общество, а България, погледната от Турция, наистина е най-близката и приятелска страна. И тези етнически групи са основните "виновници" това приятелство да съществува и да се развива.
- Какво, според вас, подхранва етническото лицемерие на управниците ни вече 22 години?
- Има исторически наслагвания и стереотипи, които политиците използват. Лесно е те да се подхранват с цел манипулация на определени групи, защото на Балканите има доста националистически настроения - историята така ни се е стекла. И ако се задълбаем в нея и се концентрираме върху негативните събития, а в днешно време политиците доста добре ги използват, то е лесно да превърнеш в емоционална маса определена част от избирателите и да я накараш да гласува на базата на националистически предпочитания. Защото това не изисква усилие, експертиза, работа и средства - просто трябва да говориш срещу някого и нещо, за да провокираш тези чувства.
- А ДПС етническа партия ли е?
- От гледна точка на своя генезис като нелегална организация преди регистрацията й в съда, беше движение на турците и мюсюлманите в България. То беше подкрепяно от истински дисиденти етнически българи и християни, защото тогава борбата за права и свободи, погазени от тоталитарния режим, беше обща кауза. И макар много външни наблюдатели да смятаха, че в България ще се случи етнически конфликт, както в Косово и Босна, поради натрупаните противоречия, това не стана. Но от гледна точка на целите, действията, основните принципи на тази партия, тя никога не е провеждала сепаратистка или силно малцинствена политика, която да дезинтегрира обществото. От архивите и документите, които излязоха, обаче стана ясно, че ръководството й, и основно председателят, не е естественият лидер на това движение, а е поставен, за да организира и управлява тази група от хора в неестествена за тях посока. За съжаление и към днешна дата наблюдаваме тези изкривявания в политическия процес и се видя какво "получиха" тези хора, предано и всеотдайно подкрепяли тази партия и това ръководство - като блага, социален статус и демократични постижения.
- Как от младото, надеждно момче на партията, станахте скандално известен бунтар? В ДСП ли се промениха нещата, вие ли се променихте?
- Единственото постоянно нещо в света е промяната, ние не сме константи, особено активните хора, които търсят развитие и имат стремеж към узнаване на истината, търсещите красивото и доброто - те постоянно се променят. Ще продължа да бъда търсещ човек и смятам, че така е правилно. Колкото до партията - аз не съм изневерил на основните принципи, ценности, на каузата на Движението за права и свободи. Моят бунт, както го определихте, е срещу председателя и една голяма част от ръководството на партията, които, според мен, погазиха и предадоха доверието на хората, които толкова години безрезервно подкрепят каузата и ДПС.
- Бяхте ли надигали глас, преди да се появите с Касим Дал, защото у обществото остана впечатление, че от този момент нататък бяхте низвергнат, изгонен, отхвърлен? Макар да бяхте заявили, че няма да напускате ДПС и няма да правите друга партия...
- За външния наблюдадел, дори за членовете на движението, горният слой на ДПС - парламентарна група, Централно оперативно бюро и Централен съвет, са доста затворени органи. Няма достатъчно информация какво и как точно се случва. Тези проблеми винаги сме дебатирали, често съм критикувал, без да получавам отговор, нямало е сблъсък и стигане до общо решение на тези въпроси. А някои от проблемите предполагат носенето на персонална отговорност. Когато една партия е силно централизирана и управлението й е еднолично до степен на авторитарност, когато към нейния председател има култ дори, тогава става страшно и невъзможно дори поставянето на тези проблеми на високите форуми, а камо ли публично.
- Не за да ви провокирам, но през 2007-а сте казали, че Ахмед Доган "остава неразбран от съвременниците си". Сега по-понятен ли е?
- За мен да, защото съм гледал на него като на дълбок мислител и човек със сериозна мисия. Но след като се запознах с развитието му от младини, с убежденията и с манталитета му и научих за близостта му с ДС, виждам, че качествата, които е имал, се използват в грешна посока - недобра за общността, чийто лидер се явява, и като цяло за страната. Доган натрупа негативи, той е в сериозна изолация и всеки има нужда от него, доколкото може да предложи някой глас за формиране на някакво мнозинство, заради това, че контролира тези гласове. Всичко това говори, че не е нормален и демократичен политически лидер. Тезите, които особено през последните години развива - постоянно връщане и позоваване на Възродителния процес и едва ли не, че това е фундаментът на ДПС, и че е предпоставка за развитие на движението - не ги приемам. Внушението, че едва ли не той е гарантът за сигурността на избирателите си, не го приемам и никога не съм вярвал в тезата, че след Доган няма да има ДПС. Начинът, по който се развива ръководството и апаратът на ДПС и като наблюдавам кръга около него, виждам, че тези хора са там заради него и облагите, които им "раздава", а не заради избирателите.
- Отново идват избори и ДПС пак има всички шансове "правилно" да си изиграе картите - ДПС, сиреч Доган, защото и ГЕРБ е Бойко Борисов, а "Атака" - Волен Сидеров. Не е ли твърде сбъркан политическият модел у нас, почти всички партии да са от лидерски тип?
- Моделът ни е деформиран и трябва да се реформира, но това е процес, който трябва да тече в самите партии, между партиите, да има натиск на гражданското общество, на медиите, на средите на интелектуалците, бизнеса. Това са дадености и Доган има аналитичните способности и опита да ги управлява. В тези условия не е трудно да се прави политика, защото методите са ясни. В основата на политиката у нас са зависимостите - както в самите партии, така и чрез институциите, които партиите чрез кадруване поставят в зависимост. Затова институциите не откликват на нуждите на гражданите. Ако те работеха професионално, качествено, тогава влиянието на партиите щеше да е на по-заден план и обществените отношения щяха да се случват по-добре. Партиите държат в силна хватка и контрол всичко и искат всичко да минава през тях, да е благодарение на тях. Да, те са важни, но заради гражданите, а не заради лидерите си и ръководствата около тях.
- От кого сте независим, г-н Исмаилов, бяхте ли на срещата с Уорлик, от кои независими сте?
- Бях на тази среща. Изказванията на колегите не ангажираха всички независими народни представители. Има депутати с различно политическо минало и история, с различни ценности, опит, натрупвания и сеченията между нас като теми, политическо поведение, тези, още не са много ясни. На този етап не е правилно да се говори от името на всички. Има колеги с идеята за десноцентристки, други за нов патриотичен проект. Изключените от ДПС - аз и Касим Дал, правим обиколки и срещи с избирателите си и слушаме онова, което те се опитват да зададат като дневен ред. Искаме да бъдем проводник и изразител на техните проблеми и недоволство - това са естествени процеси на политическа ферментация и ако има достатъчно енергия, те ще бъдат канализирани, развити.
Чувствам се независим и свободен да взимам решения и да гласувам с оглед на собствената си съвест и убеждения и много често ги формирам по време на дебатите, чрез предварителни разговори и срещи, черпя информация от научни разработки по темите, от медиите. Никой не може, чрез никакви инстументи да ме накара да гласувам или да говоря неща, които не мисля. Трудно е на един независим обаче да покрие този голям спектър от обществени теми и проблеми, но съм най-компетентен в сферата, в която съм работил - процесите, свързани с еврофондовете, европейските въпроси и политики в бюджета и финансите.
- С изключването ви едва ли ще бъдете някога евродепутат, а бяхте в листата на ДПС?
- Никога не съм умирал от желание да ходя на работа със самолет, не ме е блазнил добрият икономически пакет, който евродепутатите получават, и това се знаеше по времето на номинациите още. Не ми е фикс идея и мечта да заемам високи позиции.