Завръщането на Абдулхамид

Д-р Мохамед Абдулла aл Ахмед,
сирийски журналист и общественик

Външният министър на Турция, г-н Давутоглу, пише в книгата си "Стратегическото измерение" за Близък изток, в който неговата държава отново заема водеща роля. Може би този политик и философ не е успял да изрази своите мечти за нова османска империя в прав текст, но всеки добър наблюдател би могъл да направи своите изводи, след прочитането на тази книга - илюстрация на желанието на Турция да стане отново империя.
Ситуацията в Сирия днес и твърде осезателното турско участие в подкрепата на партията "Братя мусюлмани", която стои в дъното на тези събития, показва не само инструментите на турската външна политика, а и нескриваните планове за евентуалното бъдеще на Близкия изток. Няма съмнение, че идеята е регионът да бъде управляван именно от Турция, при това с решителното участие на "Партия за справедливостта и развитието", ръководена от премиера на страната Раджеб Тайиб Ердоган.
Няма как да пренебрегнем и оставим без уважение исканията на голяма част от народите в арабския свят за по добро бъдеще и за борба срещу окупацията и желанието за свобода и развитие на демокрацията. За съжаление обаче именно тези искания биват използвани от всеобщия план на някои религиозни групировки, свързани със заветната турска мечта за доминиране в региона. Пред очите ни е една сложна картина, трудна за обяснение, и като пример мога да посоча сирийските събития, в които тежкото напрежение в страната се дължи на странното смесване между бунтовници, заложили на радикализма, и на обикновени хора, залагащи спонтанно на идеята да мирно извоюване на повече свободи и демокрация. 
Нека се върнем към историята. Ако в ерата на постосманизма в съседна Турция ярко изгря звездата на личност като Кемал Ататюрк, който постави основата на модерна и светска нерелигиозна държава, в която рязко бяха премахнати всички вътрешни противоречия между елементите на турското общество (етноси, секти, националности и др.), то днес, поне засега, надали на подобен път на развитие биха могли да разчитат или свободно да изберат сирийците, либийците, египтините и т.н., за да изградят неубходимата база за нормална светска държава.
Отбелязвам това, защото идеите на Кемал Ататюрк едва ли могат да се смесят с изявената вече напълно открито доктрина "Турската мисия за демократизацията на съседния арабски свят". По-скоро става обратното. Тройката - Ердоган, Давутоглу и Абдула Гюл, дойде на власт именно с контрасветски лозунги. Те водиха сериозни политически битки за премахване на няколко от най-съществените принципи на Ататюрк за изграждане на държава от светски тип, като отрекоха от историческата истина, че благодарение на тези принципи днешна Турция е силна и единна и е без вътрешни смъртоносни противоречия. Именно тази тройка, която иска да пренасочи арабските си съседи към проосманския тип на държавно управление, като едновременно с това промени и самата Турция. По-просто казано - целият ислямски изток е пред кръстопът, в който трябва да избере своята посока -

между "светска" и "религиозна" демокрация

Бившият лидер на най-великата сила в световния ред - Джордж Буш младши, тръгна преди 8 години да построи по негови думи "Демократичен Ирак", но се оказа, че този "майстор" в конкретния случай под демокрация разбира президентът да е кюрд, премиерът да е шиит, а шефът на парламента да е сунит. Ако слезем по-надолу в държавната йерархия, може би кметът на село "Х" около Багдад би трябвало да принадлежи към секта, която вярва в планетата Юпитер... Ето за каква демокрация става дума. И въпреки гореказаните подигравателни изрази, обръщам вниманието на уважаемия читател за дълбоките болки в сърцата на иракчаните за дадените около 1 млн. жертви. Бих искал да насоча вниманието ви и към това, че евентуална подобна "демокрация" в Сирия би била катастрофална, въпреки искрените желания на немалка част от привържениците на сегашната сирийска опозиция. Защото не е достатъчно да знаеш какво искаш, а как да го постигнеш, а на нашите сънародници предстои да отговорят на въпроса: какво да очакват сирийците, ако рухне държавността в Сирия заедно с режима? И още нещо. Нима не е ясно, че за да се осъществи планът под лозунга "Народът иска да свали режима", на първо място трябва да се изгради

единение между хората
 
почиващо на обективната истина и интереси? Не е ли ясно също така, че политическите различия по пътя към свобода и демократизиране на едно общество може да се преодолеят единствено със заплахи и кръв?
Общо казано, новият световен ред натисна копчето и задейства цял арсенал от супермодерни средства, за да промени арабския свят, вкарвайки го в път, различен на сто процента от онзи естествен, избран от народите в арабския свят, път за саморазвитие към по-добър живот.
За съжаление едно от тези средства съвременните лидери на Турция са избрали да бъде приемникът на небезизвестния Абдулхамид - последният султан на турската империя. В този смисъл независимо кой от тройката - Ердоган, Гюл или Давутоглу, ще иска да влезе в ролята на новия Абдулхамид, Турция трябва да разбере, че създаването на нов Близък изток по подобен сценарий не представлява нищо по-различно от отречения от историята османизъм. От онази тъмна част от недалечното минало на тяхните деди, възприели и жестоко провеждали идеологическата формула

"Разделяй и владей"

не само в арабския свят, а също и на Балканите.
Ние също бихме се съгласили на построяване на нов, по-справедлив начин на живот в Сирия и целия арабски свят, но тук не намираме други общовалидни принципи за постигане на тази цел, освен правото на сирийците да отхвърлят всякава външна намеса във вътрешните работи на страната. Освен това намираме за предателство намесата на създадения в Истанбул под патронажа на турското правителство т.нар. национален съвет, който на практика не представлява държавата Сирия, а само персоните, които участват в него. Не по-малко важно е да отбележим и сериозната конфронтация между самите тях и скандалите, породени от доказаното чуждо финансиране. 
Политическата власт в Сирия открито покани различните политически сили на мирен всеобщ национален диалог за създаване на нова конституция, предложи провеждането на парламентарни и президентски свободни избори. Този факт според нас представлява за всички сирийци добър шанс в търсенето на добра алтернатива за прекратяване на сегашните кървави събития, като изхождаме от разбирането, че сегашното държавно ръководство напълно разбира необходимостта от такава промяна.
Завръщането на нов Абдулхамид не е в интерес нито на арабите, нито на самите турци, които успяха да решат своите глобални проблеми по доказаната "Ататюркска" рецепта. С други думи, светска държава без имперски амбиции. В случаи на отказ от тази рецепта само Господ би могъл да посочи докъде би стигнала цялата политика в геополитически план и при арабите, и при турците, и при българите, и при другите балкански народи. А такъв развой на събитията, които възцаряващият се в Турция дух на имперски неоосманизъм би представлявал и реална заплаха за останалите страни от Централна и Южна Азия, Африка и т.н. Възраждането на империите трябва да се спре, най-малкото заради поуките от историята на човечеството.