Зеленината е голямото богатство на София

Тодор Булев е роден на 21 април 1944 г. в с. Изгрев, Ловешко. През 1969 г. завършва  Московския архитектурен институт, специалност жилищни и обществени сгради. Кандидат за кмет от БСП на район "Люлин" в София за местните избори през 2015 г. Арх. Булев е член на международната архитектурна организация ИКОМОС и на Руската академия за архитектура. Член на УС на Съюза на архитектите в България.


"Всяко нещо, което се събаря в града, всъщност къса някаква културна нишка"


- Арх. Булев, конкурсът за главен архитект на София е към своя край. До дни трябва да стане ясно името на наследника на Петър Диков. На последния етап останаха само двама претенденти, като единият от тях - арх. Влади Калинов, се спрягаше за фаворит още в самото начало. В тази връзка може ли да се каже, че конкурсът е с предизвестен край?
- Целият конкурс малко или много протече като едно шоу с афиширането, че се прави подбор с демократична процедура, която доста се усложни в движение. Предполагам, че ще има възражения от отхвърлените кандидати срещу крайните резултати заради формални нарушения. Например беше направена среща с кандидатите в представителството на Европейската комисия, което не беше предварително обявено.
Ясно е, че зад всеки от кандидатите стои някакво лоби. Останалите двама претенденти за поста - Влади Калинов и Здравко Здравков, представляват две крила, свързани с ГЕРБ. Арх. Калинов е фаворит, доколкото той е запознат изцяло със системата и така е готов да поеме щафетата от Петър Диков. Докато арх. Здравков изглежда малко по-абстрактен и откъснат от реалните неща. Новият архитект обаче трябва и да познава достатъчно добре проблематиката на София, иначе той лесно ще отстъпва от професионалните позиции, ще бъде силно уязвим.
- Какво трябва да притежава бъдещият главен архитект на София, за да се справи с работата си и с проблемите на града?
 - Покрай конкурса фигурата на главния архитект беше натоварена с много очаквания и се коментира едва ли не този конкурс да сложи началото на някаква реформа в градоустройството, което при сегашната политическа среда е нереалистично, макар и необходимо. Истината е, че  главният архитект на столицата трябва да бъде визионер, да има представа за по-далечното бъдеще на града. В същото време е необходимо той да познава София и да е в състояние да взема адекватни оперативни решения. На трето място, човекът, който ще заеме поста, трябва да умее да общува с различни професионални прослойки, с политическите кръгове и с обществеността. Необходимо е да има достатъчно тежест, което у нас освен с професионален опит, става и с политически гръб. От тази гледна точка отговарящ на всички изисквания безспорно беше Петър Диков. Той беше установил своеобразна професионална диктатура и успяваше да налага своите виждания.
Тъй като съм работил с 4-5 главни архитекти на София, мога да кажа, че най-добрият модел на управление беше създал арх. Митьо Виделов в периода 1986-1991 г. Това беше много сложно време, но той беше разработил система на децентрализация на градоустройственото управление и беше подбрал авторитетни хора за главни архитекти на отделните общини в София. Така че, когато говорим за функциите на главен архитект е полезно да се върнем и малко назад в миналото.
Подчертавам, че сегашният избор не бива да бъде възприеман като кардинално решение, което ще предопредели нещата за десетилетия напред.
 - Кои са най-важните проблеми, с които трябва да се справи новият главен архитект?
- Един основен проблем на София е децентрализацията на управлението. Тя не е започнала и не е ясно дали ще започне. За да я има, трябва да се създадат местни съвети, да бъдат прехвърлени правомощия и да има териториално преструктуриране. В момента общините са 28, а това не е целесъобразно за града. Те трябва да са 9 или 10 и да бъдат със сериозен териториален, демографски и икономически ресурс, за да се говори за автономност. Първообраз на такава община е жк "Люлин", който може да се развива и управлява относително автономно, при положение, че Столичната община предприеме сериозни инвестиционни инициативи и осигури финансов ресурс. Реформата означава в тези 9-10 района да се появяват вторични градски средища с много и различни функции, особено културни.
На второ място, главният архитект трябва да се заеме с Общия устройствен план на София. Имаме такъв одобрен със закон, който много се критикува, но не се познава. Това всъщност е  огромен информационен масив, който дава възможност за разнообразни и целенасочени анализи и за ефективно вземане на решения. Той е стъпил на актуална дигитална платформа и за 10 години, откакто е в сила, непрекъснато се обогатява. Но все пак в града има доста нови елементи и затова трябва да се върви или към актуализация, или към по-сложното - създаване на изцяло нов план.
 На трето място главният архитект трябва заедно с градската управа да разработи финансов и мениджърски инструментариум за реализация на големи обществени инициативи. Погледнах наскоро материалите от конкурса за центъра на София от 1999 г. Там се предлагаше създаване на център за модерно изкуство, на центъра за художествени занаяти, разширение на Народната библиотека, оперно-концертна сграда и много други неща. Всички тези потребности на града и на държавата сега са забравени.
Друг проблем за София, който се коментира често, са архитектурните конкурси и чрез тях как да се привлекат стойностни проектанти. В националното законодателство проблемът за архитектурните конкурси е висящ - те са уредени в правилник към Закона за обществените поръчки, но в някои случаи той е пожелателен, но не и задължителен. Главният архитект на София може да прояви и тук инициатива.
- Според вас как трябва да се развива столицата? Има ли шанс тя да стане по-зелен град?
- Зеленината е голямото богатство на София. Тя има много зелени клинове, които навлизат от околностите навътре в града. Не е ясно обаче дали те няма да започнат да се застрояват, защото в тях са много частните имоти.
По отношение на озеленяването аз съм доста радикален и една моя теза, е че целият център трябва да се освободи от транзитен автомобилен поток. Трябва да се създадат буферни паркинги, а не колите да паркират по уличното платно. Това ще освободи пространство за булевардно озеленяване. Ние можем да превърнем главните улици на София в зелени булеварди, каквито бяха. "Патриарх Евтимий", "Скобелев", "Васил Левски" имаха по средата алея с два реда дървета, храсти, пейки и пешеходна част. Това изчезна през 1977-1978 г., което не е толкова отдавна. Град като Сеул преди 30 години построи магистрала върху река, сега я премахва, за да възстанови реката. Ние трябва да тръгнем по този път.
- Защо у нас има безхаберно отношение към паметници на културата, като се има предвид случващото се със сградата на Тютюневия склад в Пловдив или със сградата на бившото кино "Възраждане"?
- Българите имаме поначало немарливо отношение към историята си и живата си памет. Бием се патриотарски по гърдите, затова че сме били велики, готови сме да правим паметници на Самуил и Крум. Обаче ни липсва култура към културата и към историята. Отделно превръщаме историята в поле на битки, което е излишно. Борбата срещу паметниците като "1300 България" е отражение на тази незрялост към миналото. Всяко нещо, което се събаря в града, всъщност къса някаква културна нишка. Ние, разбира се, не можем да пазим всичко и все пак прави впечатление, че през последните 7-8 години в София много стари сгради се събориха. Сега са празни дупки или паркинги, които чакат да се построят 8-10-етажни сгради.
Факт е, че се обръща много внимание на археологията, но се пренебрегва архитектурната среда от последното столетие, която дава атмосферата на нашите градове. Хвърлихме 12 млн. лева за запазване на археологията в центъра на града, но не виждам някакъв кой знае какъв ефект. Има един изкоп и доста елементарно реставрирани зидове. Трябва да има баланс, да се разпределят нещата и да разберем, че и това следосвобожденско архитектурно наследство е много важно. Когато с лека ръка събаряме именно тези паметници и сгради, всъщност късаме живите връзки на хората с тяхното собствено, лично изживяно минало, с непосредствената им родова памет. Столичната община и бъдещият главен архитект, заедно с целия си екип, трябва да бъдат по-активни и непримирими в това отношение.