Няколко думи
Жалките пари
/ брой: 177
Знаете ли, че към момента с основна пенсия до 580,57 лв. са 416 279 души в страната, а с 580,57 лв. месечно са 394 588 мъже и жени? Не броим работещите бедни плюс хилядите български граждани, които едва свързват двата края, без да са си купували от години нови дрехи и обувки.
Властта отново ще се бие гордо в гърдите, че е осигурила ръст на доходите на уязвимите групи от населението. Само че парите за хората с увреждания, например, са процент от въпросната сума (638 лв.). А тя дава ориентир за равнището на бедност. Би трябвало също да насочва политиките на държавата, осигуряващи финансова подкрепа на нуждаещите се. Но дали е така?
Още преди месеци НСИ обяви, че "през 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637,92 лв. средномесечно на лице от домакинство". За 2023 г.! И още тогава около 1 325 900 души са преживявали с месечни доходи под тази сума, тоест всеки пети в България е преживявал под линията на бедност.
Да, сметките някак си не излизат. Възможно е методиките и формулите на изчисления да са различни. Но бедният човек не се интересува от методиката, а от онова, което сипва в чинията си и в чинията на децата си, и, ако се развали хладилникът му, ще може ли, без да задлъжнее с кредит, да си купи нов на поносима цена.
Щели били да се увеличат парите на хората с трайни увреждания. Добре! Но през последните 30 години какви шансове за работа, за истински трудов ангажимент на хората с увреждания даде държавата?
И да, системата за социална защита има съществено значение "за редуциране на бедността", но достатъчна ли е?
Единственото, което никой никога не може да отнеме на човек, е знанието и образованието му. Достатъчно образовани ли са децата ни, щом огромната част от тях са функционално неграмотни?
Безработицата намалява, но едни 130-150 хил. души все още са на борсата. Работодателите са недоволни от неквалифицираните си работници, но абсолютно нищичко не правят, за да ги обучат или поне да им помогнат в първите стъпки в професията. Комай по-лесно е да си доставят работници от трети страни, а на тях им е още по-лесно да избягат заради ниски заплати.
Жалките пари от този псевдоръст на линията на бедност (с две години закъснение) изглеждат по-скоро като подигравка с нуждаещите се от подкрепа хора.