25 Октомври 2020неделя13:55 ч.

Документалистика

Желязната църква - 150 години след Българския Великден

/ брой: 238

автор:Дума

visibility 1310

През епохата на Българското възраждане в турската столица Истанбул, наричана от българи и други православни народи Цариград, живеела голяма българска колония. В средата на ХIХ век тя наброявала над 50 хиляди души, главно занаятчии и търговци, но и немалък кръг от културни дейци. Цариградските българи се оказали най-дейни в църковно-народната борба и през есента на 1849 г. се сдобили със свой молитвен дом. За тази цел княз Стефан Богориди, българин на турска служба, дарил имот от две каменни къщи и една дървена къща с голям двор в квартал "Фенер". На 17 октомври 1849 г. бил издаден и официален султански ферман, позволяващ на българите, живеещи в турската столица, да имат собствена църква в квартал "Фенер". Долният етаж на дървената къща бил превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созо-агатополския митрополит. По-късно параклисът прераснал в самостоятелен храм (известен като Дървената църква), посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. В този храм на 3 април 1860 г. българските духовници обявяват независимостта на Българската православна църква, официално учредена през 1870 г. с името Българска екзархия. След Освобождението седалището на Българската екзархия останало в турската столица. Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден височайши султански ферман, с който се разрешавало на Българската екзархия да построи на мястото на старата Дървена църква нова. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Тържественото освещаване на новата църква "Св. Стефан", наричана още Желязната църква, било извършено от екзарх Йосиф I на празника Рождество Богородично, 8 септември 1898 г.
На тази историческа българска църква е посветена книгата "Българската светиня на Златния рог" от ст.н.с. д-р Христо Темелски, чието разширено, преработено и допълнено трето издание вече е на книжния пазар. То е осъществено от фондация "Български православен храм "Св. Стефан" в Цариград". Прибавена е студия за духовниците, служили в Дървената църква, и статия с нови сведения за историческия Български Великден от 3 април 1860 г. Към приложенията е добавен и "Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград", чийто автор е габровският абаджия Никола Евтимов Сапунов, както и "Кодик" на кръщавките в българската Дървена църква "Св. Стефан" в Цариград (1849-1885).
Книгата е посветена на 150-годишнината от Българския Великден, на 140-годишнината от създаването на Българската екзархия, на 170-годишнината от рождението и 95 години от блажената кончина на Българския екзарх Йосиф, отбелязват издателите.

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 918

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 532

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 201

Протести в Полша

автор:Дума

visibility 0

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 69

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 107

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 106

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 856

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1353

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 556

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ