23 Октомври 2025четвъртък03:30 ч.

Документалистика

Желязната църква - 150 години след Българския Великден

/ брой: 238

автор:Дума

visibility 2867

През епохата на Българското възраждане в турската столица Истанбул, наричана от българи и други православни народи Цариград, живеела голяма българска колония. В средата на ХIХ век тя наброявала над 50 хиляди души, главно занаятчии и търговци, но и немалък кръг от културни дейци. Цариградските българи се оказали най-дейни в църковно-народната борба и през есента на 1849 г. се сдобили със свой молитвен дом. За тази цел княз Стефан Богориди, българин на турска служба, дарил имот от две каменни къщи и една дървена къща с голям двор в квартал "Фенер". На 17 октомври 1849 г. бил издаден и официален султански ферман, позволяващ на българите, живеещи в турската столица, да имат собствена църква в квартал "Фенер". Долният етаж на дървената къща бил превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созо-агатополския митрополит. По-късно параклисът прераснал в самостоятелен храм (известен като Дървената църква), посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. В този храм на 3 април 1860 г. българските духовници обявяват независимостта на Българската православна църква, официално учредена през 1870 г. с името Българска екзархия. След Освобождението седалището на Българската екзархия останало в турската столица. Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден височайши султански ферман, с който се разрешавало на Българската екзархия да построи на мястото на старата Дървена църква нова. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Тържественото освещаване на новата църква "Св. Стефан", наричана още Желязната църква, било извършено от екзарх Йосиф I на празника Рождество Богородично, 8 септември 1898 г.
На тази историческа българска църква е посветена книгата "Българската светиня на Златния рог" от ст.н.с. д-р Христо Темелски, чието разширено, преработено и допълнено трето издание вече е на книжния пазар. То е осъществено от фондация "Български православен храм "Св. Стефан" в Цариград". Прибавена е студия за духовниците, служили в Дървената църква, и статия с нови сведения за историческия Български Великден от 3 април 1860 г. Към приложенията е добавен и "Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград", чийто автор е габровският абаджия Никола Евтимов Сапунов, както и "Кодик" на кръщавките в българската Дървена църква "Св. Стефан" в Цариград (1849-1885).
Книгата е посветена на 150-годишнината от Българския Великден, на 140-годишнината от създаването на Българската екзархия, на 170-годишнината от рождението и 95 години от блажената кончина на Българския екзарх Йосиф, отбелязват издателите.

Такситата в София поскъпват с 18,6%

автор:Дума

visibility 2733

/ брой: 197

Бюджетният дефицит на България стигна 3% през 2024 г.

автор:Дума

visibility 2728

/ брой: 197

Търсенето на жилища изпреварва предлагането

автор:Дума

visibility 2941

/ брой: 197

45% от чиновниците у нас обядват за над 10 лв.

автор:Дума

visibility 2667

/ брой: 197

Кремъл: Няма дата за среща Путин - Тръмп

автор:Дума

visibility 2810

/ брой: 197

Австрия и Швеция засилват мерките срещу мигрантите

автор:Дума

visibility 3092

/ брой: 197

Испания възобнови дебата за смяната на часа

автор:Дума

visibility 2855

/ брой: 197

Колумбия отзова посланика си в САЩ

автор:Дума

visibility 3006

/ брой: 197

Пиротехника

автор:Александър Симов

visibility 2512

/ брой: 197

Голямата картина

visibility 2675

/ брой: 197

Предсказуем резултат

visibility 2653

/ брой: 197

Младите гласове за пътя на България

автор:Дума

visibility 2784

/ брой: 197

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ