13 Юли 2025неделя19:22 ч.

Белетристика

Жената на прозореца

/ брой: 244

автор:Дума

visibility 1868

Иванка Могилска е автор на стихосбирката "ДНК" (2004, изд. "Жанет - 45"), която печели наградата за дебют на конкурса "Южна пролет" - 2005 г. и на романа "Места за загубване" (2007, изд. "Жанет - 45"). С него тя участва в срещата на европейските романисти-дебютанти по време на международния панаир на книгата в Будапеща през 2008 г.
Учила е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и реклама и връзки с обществеността в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като копирайтър на свободна практика.
Приказките са част от проекта "Универсална среща".

Минаваше по тази улица два пъти дневно, сутрин и вечер, от месец насам. Преди седмица откри, че тя го гледа. Живееше на третия етаж на стара, запусната къща, чиито два балкона се рушаха, а на покрива се беше заселило малко дръвче. Беше си избрала най-прашния прозорец, за да гледа.
Първо помисли, че си внушава. После, че е съвпадение. На втория ден вечерта беше сигурен, че тя го гледа. Вперва очите си в него и не помръдва. На третия ден вече не се смущаваше от погледа й. Забавяше крачка. Вдигаше глава и залепваше очи за нейните. Беше красива. Дали косата й е дълга? Дали ходи по стария дъсчен под боса?
На погледа й - втренчен, властен, леко ироничен, прилягаше само една дреха - рокля, едноцветна, дълга до земята, която се спуска свободно. Защо ли го гледаше така и как ще се развият нещата? Пристрасти се. Сутрин й помахваше с ръка. Вечер с куфарчето си. Тя не отговаряше. Стоеше вренчена, неподвижна, и все пак му се стори, че се усмихва. Веднъж й прати въздушна целувка. Нищо. Разиграваше цели етюди. Само и само да я предизвика да му отвърне - говореше с шапката си, изправяше се на ръце, тъпчеше устата си с хот-дог и едвам сдъвкваше.  
Продавачките от околните магазини си разказваха последното, което е направил, докато колежката не е била на смяна, сякаш разказват сериал. Беше тих луд и не ги притесняваше.  
Реши да отиде и да позвъни на вратата. Да сложи край веднъж завинаги. "Още днес" - помисли си, преди да потъне в работа. Задържаха го доста след края на работния ден. За пръв път щеше да мине по улицата по тъмно. Тръпнеше в очакване да разбере дали тя се е отказала, дали стои още на прозореца, дали няма да се предаде днес, да го чака на входа и... Бързаше.
Още няколко крачки, за да стигне до къщата й. Прозорецът беше отворен. От стаята излизаше светлина. А лицето й се усмихваше, изрисувано върху едното стъкло. 

Музика за баба, телефон и градски шум

Имаше една баба. Живееше в мобилния телефон на внука си. Гласчето й беше пискливо и докато го слушаше, той си я представяше - малка топчица, която подскача нагоре-надолу и ще се пръсне от нетърпение, от желание да сподели още нещо за козите, съседката, тазгодишния разсад и "кога, бабо, ще ми доведеш снаха, да се порадвам и аз, докато съм жива, ей тука на баба ти Мита внучка й се ожени за..."
 Съсредоточава се в звученето на самия й глас, възходите, спадовете, заглъхването. Една малка, подскачаща топка, която се блъска във всичко ново, което не разбира - професията му - диджей; как така може да има екран, показващ думите, които пише на майка си от другия край на света и каква работа изобщо има на другия край на света, това е толкова далече, и защо се усмихва така, като му каже, че знае какво е дискотека, защото е ходила и тя на вечеринки и е виждала морето, а колко съседки могат да се похвалят с това? Опитва се всичко да поеме, да разбере и не може, и се оттласква от този нов, студен, бърз свят на копчета, кабели и жени с големи деколтета, и докато лети всичко й е ясно, защото тогава е в градината, при доматите и двете котки, и козите, и внукът върви из улиците на Токио, Лос Анджелис, Прага, Рим, и я носи със себе си в телефона, а малкото й пискливо гласче стряска минувачите - така силно се чува.
Точно сега тя му разказва за магарето на братовчеда на чичовия му син, но внукът пак не слуша думите, а само бабиния глас, който се смесва с шума на трамвая, минаващ по "Графа" и виковете "Топли, пресни гевреци" и той си мисли, че това ще е музиката, която ще напише - за телефон, градски шум и баба, която подскача като малка топка все по-високо и високо към небето и един ден сред шума на трамваи, самолети и реклами, тихо се изгубва между облаците.




 

Засилват контрола върху ЕРП-та

автор:Дума

visibility 6120

/ брой: 126

Нови правила при "Гражданска отговорност"

автор:Дума

visibility 4148

/ брой: 126

Горски служители блокираха пътя при Кресна

автор:Дума

visibility 4806

/ брой: 126

Еврокомисията оцеля

автор:Дума

visibility 5688

/ брой: 126

Мащабни горски пожари на Балканите

автор:Дума

visibility 4181

/ брой: 126

САЩ изпратиха оръжия за Украйна

автор:Дума

visibility 4212

/ брой: 126

Тупик

visibility 5775

/ брой: 126

Измамите предстоят

visibility 5061

/ брой: 126

Европестене от разум

автор:Юри Михалков

visibility 5960

/ брой: 126

Копнеж по нови неща

visibility 5890

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ