Женското съдийство произлиза от женския футбол

Деница Крумова е една от четирите български жени асистент-рефери, одобрени от ФИФА. Крехката на вид, но строга и безкомпромисна на терена Деница от 2003 г. е асистент-рефер. Преминала е през всичките нива на футболното съдийство. Родена е през 1981 г. в Перник, но от 10 години е в София, където е учила в НСА, специалност "Спортен менинджмънт" и учител по физическо. Работи като технически сътрудник в Спортно-техническото направление на Българския футболен съюз.


- Деница, откога се занимаваш с футболно съдийство?
- Започнах още като ученичка. Аз съм родом от Перник, а баща ми е голям привърженик на Миньор. Като дете ме мъкнеше на стадиона в Перник. Така се запалих по футбола, но за съжаление в града нямаше отбор за момичета. Затова, като завърших икономическия техникум, записах и съдйиските курсове, които се организират от местния зонален съвет. Така за един месец ги изкарах още през 2001 г. Не си мислете обаче, че веднага станах съдия.

- Какво е твоето семейство? Явно са футболни хора.
- По-скоро спортни натури. Баща ми е пенсионер, както споменах, е привърженик на Миньор, майка ми е касиер-счетоводител, а брат ми полицай в Перник. И той като мен завърши НСА, шамион е по бойни изкуства. Има черен пояс I дан по карате. Все още не ме е охранявал на мачове, но нищо не се знае.

- А ти не си ли тренирала някакъв боен спорт? Може би подобни познания са ти били или ще ти бъдат от полза на футболния терен?
- Тренирала съм малко карате покрай брат ми. Но не ми се е налагало да се възползвам от подобни умения във футбола. По-важно е да съм физически подготвена и да оценявам правилно това, което виждам на терена. А спортът ми помогна да имам тази фигура.
- Къде започна твоята съдийска кариера?
- Започнах като асистент, първите ми мачове бяха на деца и юноши. Свирила съм на ученически първенства, както и на женски футболни срещи.

- Накъде продължи по-нататък?
- След 2 години започнах да свиря във "В" Югозападната футболна група, по-известна като Пиринската бундеслига. Първият ми мач бе в Долна баня, където местният Левски игра домакински мач, но не помня с кой отбор беше. Не си спомням срещу кой отбор играха тогава домакините Левски, но помня много добре кой беше главен съдия на мача - Димитър Димитров - Каубоя (б.авт.- преди години изтъкнат международен рефер, а понастоящем  административен директор в ЦСКА).

- С какви спомени остана от този двубой?
- Нямам такива, помня само, че с Каубоя свирих мача. Както се казва, той и сам можеше да го изкара.

- А как от помощник-съдия на мачове във "В" група стана международен асистент-рефер и дори развяваш байрака на официални контроли на отбори от елита? Нямаш ли желание да станеш главен рефер?
- През 2009 г. една колежка реши да замени байрака на страничния съдия със свирката на главния. Камена Георгиева от Пловдив се преквалифицира и аз заех мястото й. За да стане главен съдия, тя трябваше за една година да се лиши от кариерата си на международен страничен съдия. Едва след тази година и след покриване на необходимите нормативи Камена стана главен съдия.

- Има ли някой, който ти помогна или те подтикна към кариерата ти на съдия?
- Двама мои приятели - близнаците Александър и Андрей Михайлови, бивши футболисти в Перник, ме подтикнаха към футболната съдийска кариера. Те вече бяха действащи рефери, когато аз се захванах с обучението. В момента Александър като мен е асистент във "В" група, а Андрей не практикува по здравословни причини. Искам да им благодаря и да вдъхна кураж на Андрей по-бързо да се възстановява и да се завръща край терена.

- Аз също му го пожелавам. Да те попитам нямаш ли амбиции да станеш главен съдия?
- Когато започнах кариерата си, въобще не знаех, че има колежки, които са главни или международни. С течение на времето интересът ми към футболното съдийство нарасна и всеки ден научавам по нещо ново. Така че защо не.

- Кои освен теб са другите жени-съдии?
- В България има четири главни и четири странични реферки. Главните са Анелия Синагова от Варна, Донка Желева от Стара Загора, Камена Георгиева от Пловдив и Димитрина Милкова от София. Асистент-реферите са Гергана Видова, Йорданка Корчева, Екатерина Маринова и моя милост.

- Докъде можете да стигнете в професионалната си кариера? Ще ви видим ли на мачове от "А" група?
- По действащите в момента разпоредби аз и колежките ми можем да свирим до "Б" група. Както и футболни контроли на тимове от двете професионални групи. Лично аз бях асистент-рефер на мача Славия - Ботев Пд, който се игра в паузата на шампионата.

- Къде другаде скоро си имала участия и предстоят ли ти нови мачове от елита?
- Последният мач, който свирих, бе на юноши до 19 години. Седмица преди това с колежката Донка Желева бяхме на международен футболен турнир за девойки в Естония. Основното поле на изява са мачове на жени, без значение от коя възрастова група, мачове от "В" група, както и на деца и юноши. Женското футболно съдийство произлиза от женските футболни мачове. За съжаление в България няма голям интерес към женския футбол. Но ми прави впечатление, че жените във футболни екипи повече изпълняват тактическите указания на своите треньори. В този ред на мисли жените са по-дисциплинирани от мъжете. Но сега футболистите да не вземат да ми се обидят. Затова ще изтъкна едно тяхно положително качество - физиката им е предопределила скоростта, с която играят, да е по-голяма. С други думи, футболът, който мъжете практикуват, е по-бърз.

- Коя е максималната възраст, след която твоите колежки слагат край на кариерата си?
- Няма разлика. Максималната възраст при мъжете и жените футболни съдии е 45 години. След това приключват с краиерата си на съдии. По принцип една жена трудно би издържала до тази вързаст да бъде съдия. Лично за себе си мога да кажа, че докато мога, ще свиря.

- Какво работи една 30-годишна жена, която изглежда като 18-годишна девойка? Знае се, че въпреки съдийстването в професионалните групи реферите не са професионалисти. Имат си и основни професии. Каква е твоята?
- Работя в администрацията на Българския футболен съюз, в Спортно-техническото направление. Все пак това ми е образованието от НСА - спортен мениджмънт.

- Не мога да не те попитам, как възприема твоята професия твоят приятел?
- Не съм семейна, нямам и сериозен приятел. Мъжът иска много време и внимание, а аз не мога да му го дам. Или поне не съм успявала. Държа да отбележа, че досегашните ми гаджета не са ме ревнували от мъжете, които са съдии.

- Това означава ли, че може да си хванеш за гадже футболист или съдия?
- Едва ли.