Живеем и работим в епохата на продуцентското кино

БОРИС НЕВЗОРОВ е роден на 18 януари 1950 г. в семейството на партиен работник. Израства в Астрахан, като малък играе в детския театър в града. Става студент във Висшето театрално училище "М. С. Шчепкин", после завършва Школа-студия към МХАТ. Изявява се като драматичен актьор на сцената и на екрана. Получава многобройни награди, става Народен артист на Русия. Изиграва незабравими роли в култови съветски и съвременни кинотворби - "Говорит Москва", "Люди на болоте", "Наводнение", "У попа была собака", "Ты должен жить", "Вот такая музыка", "Найти и обезвредить", "Россия молодая", "Дети солнца", "55 градусов ниже нуля", "Грех", "Семнадцать левых сапог", "Простые истины", "Сны о пятом времени года", "Новый русский романс", "Исцеление любовью", "Родные люди", "Братья Карамазовы", "Моя большая семья" и др.
Борис Невзоров гостува наскоро в българската столица по време на Седмицата на съвременното руско кино в София, на която заедно с колегите си актьори представи филма "Майор".

"След разпадането на Съветския съюз всичко започна да се руши
"Шлейфът на ролите, които създаваш в киното или на сцената, неизбежно те следва и в живота

- За първи път ли сте в българската столицата, Борис Георгиевич?
- Да, досега не съм идвал в София, но 3-4 пъти съм почивал на Златни пясъци.
- Сегашното ви гостуване е свързано със Седмицата на съвременното руското кино в България, посветена на 135-годишнината на дипломатическите отношения между двете държави. Възможно ли е според вас тези исторически връзки да допринесат за развитието на взаимодействието между Русия и България в сферата на киното?
- Ох, много сложен въпрос! Всичко е възможно! Работата е там обаче, че днес кинематографията е доста специфичен бизнес - ако преди въпросите за подобни отношения се решаваха на правителствено ниво, то сега всичко зависи от онези пъргави момчета, които се наричат продуценти. Спомням си, че навремето се снимаха доста съветски и руски филми в България, а и български кинодейци винаги са добре дошли да работят в Русия. Имаше някакво движение, но днес всичко стана много сложно. Трудно ми е да говоря по тази тема: и нашето кино още не е оформено докрай, в определена степен - лъкатуши. Все не можем да намерим себе си, защото старото бързо е забравено, а новото още не е открито. Всичко е в процес на търсене и изграждане на основи. Наскоро се върнах от Киев, където снимаме филм. И въпреки сегашната тежка ситуация, в която се намират Русия и Украйна, продължаваме да създаваме кино заедно и се опитваме да не разрушаваме връзките, градени не една година помежду ни.
- Как оценявате днешното руско кино? Може ли да се каже, че сега сериалите са по-търсени от филмите?
- Може да се каже, че това е повеят на времето. И в Русия е така, и в Турция, и в Америка... Но качеството на сериалите днес е съвсем различно от това, което бе преди няколко години например. А и парите са други (усмихва се). И всичко останало е различно. Но трябва да отбележа, че в Русия вече не се правят някакви елементарни сапунки, а се създават стойностни серийни филми, в които се влагат доста средства и се подбира актьорски състав на много високо ниво. Лека-полека се появяват и режисьори, които показват, че доста добре владеят този жанр.
- Напоследък като че ли повече ви канят да се снимате в сериали. Като народен артист обиждате ли се от този факт или напротив?
- Нямам комплекси в това отношение. По-добре ли е изобщо да не ме търсят?! Отдавна съм в актьорската професия и осъзнах, че участието в сериали осигурява особен вид популярност. Макар че винаги остава потребността от сериозни роли в голямото кино. Но то като че ли има значение за личната професионална удовлетвореност, докато телевизионните серийни продукции те правят по-известен за широката аудитория. В Русия все още има проблеми с киноразпространението - и на хубави филми, и на много хубави... Докато американците май в този смисъл са по-успешни.
- Създава се обаче усещането, че Русия е една от малкото страни, където киноиндустрията е държавна политика и почти няма приватизирани филмови студия...
- Не може да се направи обективна равносметка в това отношение. Имаше момент, когато всичко изглеждаше замряло. И от двете големи студия в руската столица фронта успя да удържи "Мосфилм", а "Горки" се предаде. След разпадането на Съветския съюз всичко започна да се руши, малцина са запазили предишните си мощности. Всички си спомняме забележителни грузински, литовски, беларуски филми... Вече не се правят такива.
- Кога ви бе по-лесно да работите - сега или по времето на СССР?
- Ако трябва да съм честен, по-интересно ми бе тогава. И причината за това е една - изискванията бяха по-големи. А и зад гърба ти стоеше огромна машина, имаше контрол над онова, което се прави. Художествените съвети следяха за качеството на филмите, към всичко се усещаше много сериозно отношение. Не искам да кажа, че сега киното се прави на случаен принцип, но доста хора са се захванали с тази работа, защото... ами защото така им се е приискало...
- Понеже споменахте думата "случайност", нека ви попитам за факт от вашата биография, който разкрива как сте станали актьор. Създава се впечатление, че вие самият "случайно" влизате в театъра, рецитирате стихотворение и режисьорът веднага ви взема в трупата...
- Е, при актьорите е прието да се създават някакви легенди (усмихва се). Мечтата да играя на сцената винаги е присъствала в съзнанието ми. Всичко е доста по-сериозно, отколкото може да изглежда отстрани.
- Какви филми са най-търсени днес? Само, моля, не ми казвайте "добрите" или "качествените"...
- Налага се да живеем и работим в епохата на продуцентското кино, а при нас все още липсва школа, която да подготвя такива кадри. Затова с тази дейност започват да се занимават бивши асистент-оператори или помощник-режисьори - онези, които успяха да хванат ръководните юзди и решиха, че могат да управляват киното. Но наличието на пари в джоба не означава, че можеш да правиш качествени филми.
- Преподавате ли все още в ГИТИС (Руския държавен университет за театрално изкуство - б.р.)?
- Нямам време. Като преподаваш, трябва изцяло да се посветиш на тази работа. Но първо, това е нископлатено занимание. И второ, необходимо е да отделяш маса време. А и това е голяма отговорност. Не искам да ангажирам вниманието на младите хора, ако не успявам да им дам онова, което искам или те очакват от мен.
- Какво ви радва и има ли нещо, което ви натъжава в актьорската професия?
- Май радостта и тъгата са породени от едно и също. Все пак се смятам за театрален актьор. Затова ме радва онази преходност на общуването със зрителите и обмяната на енергиите, които се случват по време на спектаклите. И ме натъжава абсолютно същото, защото днес това се е случило, а за утре не може да си сигурен, че ще го бъде - толкова мимолетно и мигновено е всичко. Тоест живееш основно със спомени.
- Нима дори вашите многобройни почитателки не успяват да ви извадят от подобни мимолетно-меланхолични мисли?
- Е, то и почитателките, които продължават да ми пишат писма, са от типа: "Самотна съм, разделих се със съпруга си, децата ми имат нужда от татко..." (усмихва се)
- Прехвърлят екранните ви и театрални образи върху истинския Борис Невзоров, така ли?
- Именно. Шлейфът на ролите, които създаваш в киното или на сцената, неизбежно те следва и в живота. Преди време, по случай 60-годишнината ми, няколко телевизии направиха филми и предавания, където ме представиха като някакъв абсолютен самотник и отшелник. И веднага бях обсипан с писма, с предложения за "голяма дружба" от богати дами, готови да ме осигуряват до края на живота... Пълен абсурд!
- Престижна ли е днес според вас актьорската професия?
- Мисля, че това зависи от отношението на самия артист към нея. За мен е престижна. Няма как да е другояче, ако държиш летвата на ниво, отговаряш за професията със собствения си живот, с постъпките си, разбираш, че притежаваш определени качества в онова, което правиш... За съжаление днес престижът се измерва най-вече с такава категория като популярност. Но да те разпознават на улицата и да владееш професията си са две различни неща. Може да си доста популярен, но да си много лош артист.