Живият Ботев

Ботев навършва 170 години. Именно навършва. Поетът. Публицистът. Революционерът. Геният. Безсмъртният. Изпреварилият времето си. Този, когото все цитираме, а не можем или не искаме да разберем. Този, от когото се страхуваха преди Освобождението, но от когото се страхуват още повече днес. Ботев, който с 200 души луди глави тръгна да събаря империя. И сигурно и днес би тръгнал. Защото при него няма средно положение. Той силно люби и мрази. Люби свободата и Отечеството, но и близките, защото "...който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!" А какво стана с Отечеството? Къде са здравите семейства? Мрази всякаква форма на потисничество, мрази еднакво и турския бей, и българския чорбаджия. И как, мислите, би се отнасял с днешните чорбаджии, дето разпродадоха и предадоха отечеството ни, заграбиха националните богатства и дерибействат на наш гръб?
Пред него затваряха врати и кепенци. Една вода нямаше кой да подаде на опалените от слънцето и барута четници, тръгнали да се бият за свободата на родината. Страхливи очи надничаха иззад оградите. А днес? Днес затварят учебниците пред учениците, изхвърлят неудобната Ботева публицистика, орязват изучаваните стихотворения. А те, стихотворенията, са само 20-ина, но в тях всичко е казано.
Затова днес страхливо се гледа към творчеството му. И дори се появяват становища, обслужващи определени интереси, че Ботев това не бил написал, онова не искал да каже, друго имал предвид... 
"Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото. Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят." Тези думи хвърлят в смут днешна България - част от днешния брутален капиталистически свят.
"Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба". Това пак е Ботев.
А ние продължаваме да слугуваме на чорбаджиите. Български, европейски, американски... И привидно се кълнем в Ботев, особено по празници. Времето било друго. Не, господа! Вие искате да го изкарате такова. Защото ви е страх от живия Ботев. "...Ботев/ в очите ни свети,/ та Ботев е тук, при народа", написа Вапцаров - друг гениален поет и революционер. Той не може да бъде другаде. В очите и сърцата на тези, които се опитват да го разберат и са готови да се запишат и днес сред 200-та или повече луди глави, за да преплуват реката на времето. И да заявят: "Единственото спасение на нашия народ е в революцията".