Живот на кантар

Деца с тегло под 800 грама, родени преди 26-ата гестационна седмица, ще се смятат за "биологичен отпадък". Тази "новина" разбуни духовете в публичното пространство, въпреки че за нея се "знае" от края на юли, когато промяната в наредбата бе приета от Министерството на здравеопазването. Но не е толкова важно, че трябваше да мине почти месец, за да се обърне подобаващо внимание на новото правило, променящо досегашното, съобразено със стандартите на Световната здравна организация. А според тях, ако бременността прекъсне от 22-рата до 28-ата седмица и на бял свят се появи бебе с тегло 500-1000 грама, се отнася към много ранно преждевременно раждане. Забележете - не аборт, не боклук, не биологичен отпадък, а именно раждане!
Със сигурност мнозина са потресени от "варварското" разбиране и "пълната липса на хуманност" в наредбата на МЗ. Малцина обаче се замислят какво точно се цели с подобни текстове, защото въпросът най-напред е етичен: кога едно живо родено бебе може да бъде признато за личност и кога - да се изхвърли в екарисажа? Тук обаче се пренебрегва другата страна - на възможностите на съвременната медицина за спасяване на човешки живот, в случая - живота на новородено.
В чужбина борбата за оцеляването на миниатюрните бебета граничи с фантастика, като всеки грам е от значение. Ако се съобразяваха с наредбите на СЗО, украински лекари преди няколко години би трябвало да запишат априори като "биологичен отпадък" 490-грамовия Богдан. Пренебрегвайки "липсващите" 10 грама, медиците месеци наред се грижат за детeто и го спасяват. Абсолютен рекорд за реанимиране на "биологичен отпадък" обаче държат в САЩ, където успяват да се преборят за новородено с тегло 280 грама...
Българските лекари вероятно също правят подобни чудеса, независимо от наредбите. Факт е, че грижите за недоносените бебета не само струват страшно много - пари, време, знания, усилия, но и съществува огромен риск децата да живеят с тежки увреждания. Шанс за спасение обаче трябва да получи всеки. Дори когато тежи по-малко от 800 грама.