Животът е сън, сънят е тайна

Това е наша, българска поговорка.  Измислена е от народа ни. И колко правда има в нея! Докато сме малки, животът ни тече бавно, но пораснем ли, той се забързва, а натрупаме ли години - направо  спринтира. Тогава ни е жал, че пропускаме живота си в сън. А не спим ли - не можем да живеем. Но дали наистина, като спим, пропускаме живота си? И в съня си ние живеем, но един друг живот - понякога приказен, друг път - изненадващ, трети път - страшен.
Историята разказва, че много от великите открития са видени от откривателите им в техните сънища. И често решаването на трудни задачи, на проблеми и дилеми също е ставало в съня на хората. Тези случаи доказват, че когато човек заспи, мозъкът му продължава да работи. Или, на днешен език речено - зададен е въпросът на компютъра му и се чака отговорът. А той може и да дойде и в съня му. Затова мъдрите стари хора ни съветват така: "Преспи и на пресен ум решавай!"
Не всякога сънуваме, не всякога помним сънищата си. Защо ли? Пак тайна неразгадана. И как става така, че нощем, в съня си, се връщаме назад или отиваме напред?
Казват, че когато заспим, отиваме в друг свят. Дали е така? Учените стигнаха до много тайни, свързани с човека, и продължават да изучават, да дълбаят същността на нашата физика, на нашата душевност. Но как се раждат мислите човешки, как възникват чувствата ни - това ще си остане тайна неразгадана. И защо, потънали в прегръдките на бог Морфей, се пренасяме в минали, преживени мигове, или в бъдни светове? Това също си остава загадка велика. Защо понякога сънуваме, а друг път спим така дълбоко и спокойно - сякаш нощта е била кратък миг? Защо някога се събуждаме уморени от нощните си разходки, от преживените видения? Няма как да се "регистрират" нашите съновидения, няма как да се запишат на видео, да се проследят, пък и ние да си ги видим отново.
Сънищата са си само наши - неприкосновена лична собственост. Няма как друг да ги види, да ги изследва. Има сънища, които помним, има даже такива, които ни преследват с дни, с години. Някои от тях тегнат над нас като прокоба. Други ни предупреждават за бъдни опасности, за идващи беди. Със страх се връщаме към тях, защото сме ги свързали със случки, които са ни наранили или преобърнали живота ни.
Колкото и да не сме суеверни, има съновидения, които ни действат решително отрицателно. А понякога изпадаме в преживени радостни състояния, срещаме се в съня си с хора близки, с които сме прекарали детски, юношески години, младост съкровена. Понякога летим в небеса, друг път сякаш пропадаме в бездни дълбоки. Будим се като идващи от приказни царства, а друг път отваряме очи и сме доволни, че светът си е същият - не е онзи кошмар, където сме били в съня си. Защо е така? Кой и къде ни води, когато спим?
Тайни, дълбоки тайни са нашите сънища. Навярно и на вас, както и на мене, ви се е случвало да сънувате и сънища с продължение, сънища "сериали". В такива нощи сякаш разгръщам страници от сънища - романи. Те са обикновено свързани с нещо романтично, с преживени красиви и вълнуващи моменти в живота ми. Как ги обичам такива сънища! Те завъртат обратно филмовата лента на моя живот, аз я гледам с обич и радост, затова сигурно отново ме спохождат следващата нощ! След тях денят ми минава шеметно и аз бързам, бързам да заспя, за да дойдат пак отново милите и скъпи образи и чувства.
 Казват, че не бива да разказваме сънищата си, че не бива да ги споделяме с други хора. Не знам защо се е появило това поверие. Вярно е, че има сънища, от които искаме да се отървем, които не искаме да помним. Но има и съновидения, които искаме да разкажем някому, да ги изтълкуваме, да ги подарим някому, че и той да изживее нашата болка или нашата радост. Защото в съня си ние сме сам-сами - пътуваме в един таен и непознат свят, отправяме се в пътешествия непредсказуеми.
Съновници много, тълкуватели разни, но дали са истински? Дали не ни залъгват, дали не ни внушават, или, както казват психолозите, дали не ни "сугестират"? Дали намесата на тълкувателите не ни вреди? Защото човек е неповторима индивидуалност. Ще ми се да мисля, че има някакъв механизъм в нас, който удовлетворява силните ни желания, който се отключва, когато заспим, който ни разкрепостява, освобождава ни от правила и условности. И тогава отиваме на срещи желани, чуваме слова лелеяни или политаме в мечтани светове.
Нашите сънища! Те нито се купуват, нито се продават!