Журналист рисува ниви с глухарчета

100 платна, на които са изобразени спомени от бащиния дом, приказките за Торбалан, сънищата за брега край малката рекичка и видения преди зазоряването подреди в старозагорската галерия "Байер" журналистът Кънчо Пенев. По традиция, датираща от десет години, той избра за откриването на експозицията третия ден от Страстната седмица.
Уж приключилият с активната работа в медиите Пенев признава, че все още има моменти, в които го "засърбяват" ръцете, но наместо да заседне пред екрана на компютъра, застава пред статива с празното платно.
"Последовател съм на Юрий Олеша, който съветва да не оставяме нито ден без написан ред. Е, при мен наместо редове има положени поне няколко мазки с четката. Сега съм напълно свободен човек и разполагам с цялото време на човечеството. Не ме гонят графиците за затварянето на страниците, но вътрешният часовник все така не иска да промени нагласата си...", коментира той. Не крие, че въпреки множеството оставени зад гърба изложби все така продължава да тръпне за критиката - нали е само един журналист, дръзнал да нахлуе в "запазения периметър" на професионалната гилдия. Твърди, че отдавна е загърбил мереното слово. След първата си и единствена засега поетична сбирка, издадената през 1990-а - "Нива с глухарчета", не се е решавал да предложи на по-широк кръг читатели "скришом" създавани лирични произведения.
Но дори неизкушеният от подробностите в биографията му зрител съзира летящите във въздуха на платната му пухчета.