Злоба до посиняване

Георги Пенчев

Скандалният режисьор Евгени Михайлов отново разлая кучетата. Този път не му стигнаха домашните, че скочи на голям терен. Колко ли сили е похабил, за да изпълни поръчката и да стигне до световни дипломати, колкото да ги убеди, че в България хората се ръфат като псета. Чужденците не го познават от каква коза е яре и колко му е акълът. Кои са поръчителите, Велислава Дърева вече проучи и публикува в ДУМА на 5 август. Дали все такива слуги си подбират - въпросният Михайлов се е учил на кино в Москва, социалистическата власт му е отворила път и му е дала образование. Но не му е дала съвест и чест. Макар хората да казват, че ако нямаш под шапката, и с фуния да вливат - пак нищо не става. Изглежда случаят е такъв. Ако по него трябва да съдим за днешния българин - тъжна ни майка.
 Неговото писмо срещу Ирина Бокова е повод за много размисли. Не толкова за него, колкото за съдбата ни. Добре знаем и все повече личи, особено след решенията от събота, че върху избора за шеф на световната организация влияят много и различни сили. Достойнствата на кандидата стават все по-маловажни, там все повече духат силни и разнопосочни ветрове, а изборът е голяма лотария. Част от глобалната битка за надмощие над света.
 Рано е още да сваляме гарда, изборът на генерален секретар на ООН тепърва предстои.  България никога не е била пред такава реална възможност да получи признание в света. Затова сега повече ме занимава въпросът как може по този безобразен начин българин да хвърли кал и да черни нашата кандидатка за големия световен пост. Как е възможно в българско сърце да се е натрупала толкова злоба?! Как може човек да падне толкова ниско, че да продаде съвест и род, морал и бъдеще. В цялата ни история не се е откривала такава възможност пред България - неин гражданин да застане достойно на най-високо стъпало в света. И едва ли някога ще се открие. Тази възможност още е реална, колкото и каквито и спънки и условности да има. Твърдят го световни мъже, които познават порядките "там горе". Правят го не от някаква любов към Бокова и към България, а защото преценяват достойнствата на нашия кандидат.
   Защото българката Ирина Бокова е доказала с работата си досега, че е достойна да стане първата жена генерален секретар на световната организация. Тази рядка възможност е невероятен шанс за Отечеството ни. Признанието е за България. Странно е, че хората и по света, и у нас го виждат, а един българин, уж интелектуалец, си позволява буквално да плюе в лицето на всички ни. Защото е заслепен от злоба и дребнавост, защото зад някакви политически съображения съзира своя интерес. Но какви са неговите собствени политически съображения? Просто преповтаряне на една мантра, с която псевдодемократите облъчват България вече 26 години. Бокова била от комунистически род! Това не дава мира на дребните им душички. Сякаш в света няма много гигантски личности, свързани с лявата идея. Да сте чули някой да се рови в битието им. Това изглежда само у нас може да се случи.
 Светът трябва да се научи да разделя хората не по политическия им цвят, а според техните възможности и подготвеност. Защото днес световните дела искат умни и мъдри водители. Затова Ирина Бокова е втори мандат ръководител на световната организация ЮНЕСКО. Което ясно означава, че културната общественост на света е видяла в нея опитен и подготвен ръководител. И тя го доказва постоянно и навред.
Другото съображение на писача на махзари е още по-нелепо - че в България тя нямала признание и уважение. Кой и кога го е казал на господина това?! Жива лъжа. Ако се вслуша в гласа на българите, ще чуе точно обратното. Но на него му се дочува онова, което шепне новата идеология, носеща келепир, друго не го интересува. Затова иска да имаме народ, които е тласкан десетилетия наред към вражди - всеки, който не мисли като теб, е чужд и враг. Докога?
 След писмото на Е.М. се сепнахме, за да осъзнаем, че има индивиди, чиито сърца не бият за България и за нейното достойно име. Името на този човек стана вододел между родолюбие и отцепредателство. Предателство е да работиш срещу националния интерес и да се напъваш да покажеш България пред света като държава, населена от злобен народ, където всеки търси как да извади очите на другия. Това е кал не по Ирина Бокова, това е кал по България. Без мяра. Цапай, пък каквото стане!
 Всъщност, случаят е повод да осъзнаем, че има два човешки свята и между тях едва ли има допирни точки. Единият е наясно, че дори в разнополюсния политически свят трябва да се живее заедно и че едно общество може да бъде успешно, само ако го водят най-успешните, най-прозорливите. Независимо дали са от "нашите", или не. Другият полюс е на онези, които смятат, че могат да владеят света, могат да му натрапват своите интереси и да "изсмукват" всичките му ресурси в своя полза. Бумерангът обаче се връща и все повече хора осъзнават това. 
  Не мога да отмина обаче, че автор на писмото е  не политик или дипломат, а човек, който има професия на режисьор, на интелектуалец, би трябвало да е сред творците на духовност в нашата държава. Не че ако беше от друга гилдия, нещо щеше да се промени. Но не мога да проумея как може човек, който е призван да възпитава хората, да ги учи на добро и справедливост, как може такъв човек да слезе толкова ниско, че да превърне в свое кредо лъжата и да плюе върху интереса на държавата си. След случилото се хората няма да вярват и на всичко, което иска да каже в своите филми. Не е ли това гибел за твореца, ако въобще у този човек живее творец. Защото истината няма много лица.
 Писмото на Е.М. е сериозен повод да се замислим какъв човек е днешният българин. Мисля си за Петко Р. Славейков, написал навремето знаменития си стих "Не сме народ...". Нима сме все тъй дребнави и злобни, завистливи и коварни. Нищо ли не се е променило? Или се е променило към по-лошо?! Колко прав ще да е бил мъдрият познавач на българщината Елин Пелин, който с мъка беше изрекъл: "Ако има гений на злобата, той непременно е българин". Тъжно и горчиво, но изглежда и днес е вярно.
Накрая - едно отклонение, което може би допълва и прояснява това писание на Е.М. В началото на промените той беше в центъра на разразилата се шумотевица за "танковете" уж призовани от тогавашния президент Петър Младенов. Помня как се напъваше да доказва истинността на обвинителните думи. След това негово писмо имаме много основания да се съмняваме дали е казвал истината. Или напротив. Защото човек, който не мисли за големите интереси и за името на България - такъв човек едва ли има верни мерки за истината и лъжата. Щом веднъж си предал истината, ще я предадеш винаги.
  Искам да вярвам в мъдростта на хората и в справедливостта. Нашата Държава на духа трябва да има силите да отсее плявата и да заеме свое заслужено място в световните работи! 

14 декември 1989 г. Привърженици на СДС са обградили парламента, според Е.М., президентът Петър Младенов произнася реплика "Да дойдат танковете".