ЗЛОВЕЩА ИСТОРИЯ

Георги Коновски

Това е нова, но страшна градска легенда. Можеща да накара всеки млад човек да се разтрепери. И скрие зад бара...
Имало един младеж. Нормален такъв - спял до обяд, пийвал кафенце цял следобяд, дрънвал едни карти привечер, оцветяващ с присъствието си всяка чалготека до след полунощ, спящ като бродник де при която се навие... Изобщо човек с девиз - пропиляното за кеф време не е пропиляно...
Но един късен следобед... Когато първите нощни сенки поливали града с черния шоколад на полумрака... Когато доброто в сърцето му още дремело, борейки се с рядкото кафе... Когато всички истински пубери хапвали, преди да отплуват из цигарените облаци на заведенията, той се объркал. Автопилотът го завел във висока, помнеща бая по-добри времена сграда. Минал през олющената врата и хич не се усетил, че навлиза в чужд свят. Поне да видел, че друг не смее да мине по коридорите с опърпани стени. Поне да се зачудел защо няма графити тук. Поне да се сетел, че е много, много тихо... И зловещо... А на стената висял страшен надпис - "Библиотека"...
Момчето било младо, но знаело от думите на баща си, че някога имало такова нещо. Където се пазели книги и - брррр... - хората ходели да четат... Е, за щастие, не бил наясно какво означава тая дума "четат", но имал достатъчно фантазия и я бил тренирал пред екрана с любимите си филми на ужасите, та можел да си представи страхотията...
Обаче попаднал веднага в читалнята... Тишина... Зловеща... Потискаща... Смазваща... И някакви хора - май дори трима - които безшумно отваряли вестници. А единият дори държал списание... И книги... Много книги...
Като притеглен от магнит, младежът припълзял до стената... И взел... Сам взел... Ей така - без да иска, ръката му се протегнала... Една КНИГА!!! А после я отворил. И зачел... Буквите ставали думи, думите изречения, изреченията интересна, интригуваща, завладяваща история.
Момъкът не можел да се откъсне от книгата... Напразно душата му молела за едно - поне малко! - коняче... Напразно устата му инстинктивно се свивала, като че дърпа от цигара... Напразно краката му безцелно се теглели вляво и вдясно в модерен танц, а задникът му правел инстинктивно чупките на кючека...
Книгата го държала...
И - край с нормалния младеж...
Станал читател...
Като зомбиран започнал да чете. Понякога подскачал и викал: "Ха така... Влака ще гониш, а... Ама това ли ви е цивилизацията... Ех, дядо Йоцо, дядо Йоцо... Лазаре, на прав път си..." И дотолкова се променил този младеж, че дори работа тръгнал да си търси... Зарязал свободните, демократично разкрепостени момичета. Даже се влюбил. И се оженил. И деца гледал. И книжки от малки им четял...
Страшно...
Язък!