Звездният миг на еднодневката

Времето изсмука енергията на протестите. Хората се умориха, каузата, която ги обединяваше, изтече, размита в морето от недоверие. Недоволството така и не успя да роди своите водачи. "Пази, Боже, сляпо да прогледа", написа в по-миналия век Алеко и май сума ти слепци "прогледаха" през последния месец. Видяха келепиреца и прозряха как с хитрост може да се пооблажат от властта. В началото на протестите хората неистово търсеха своите апостоли, които "да са неопетнени и некорумпирани, да не искат да се занимават с политика". Но пък, ако може, да ги заведат вкупом в парламента... И усетили далаверката, ерзац лидери се самопредложиха да бъдат знаме, което никой не поиска да развее. Днес измислени месии изживяват звездния си миг на ментори. Като еднодневките, които привличат внимание едва няколко часа. 
Това, по всяка вероятност, чака и нароилите се след протеста партии и напъните им да влязат във властта, използвайки за трамплин народния гняв. Доста наивно звучи да успееш да катализираш гнева на стотина души в социалните мрежи, които с протести да те направят депутат. Или пък да се поддадеш на реваншизма на шепа богаташи, които си разчистват сметките с пренебрегнали ги политици. И които се опитват да си купуват индулгенции с реверанси към недоволните и бедните. 
Годините на прехода у нас доказаха, че колкото е по-бърз възходът, толкова по-стремително е падането на един политик надолу и пращането му в забравата. Като при еднодневките. А ако не се смени манталитетът на българина, всеки нов елит ще възпроизвежда до безкрайност старото статукво.