Лирика от Владимир Висоцки
/ брой: 17
Бяло безмълвие
Векове и епохи наред този свят
се стреми по-далеч от студа, към уют.
Но защо тези птици на север летят,
щом открай време птиците тръгват на юг?
Те не търсят известност, величие.
Под крилете им свършва ледът
и откритото щастие птиче е
за награда след дългия път.
Но защо не ни хващаше сън? И какво
ни подгоня по тази висока вълна?
Не сме виждали северното зарево -
то е толкова рядко, че няма цена.
Гладни чайки блестят като мълнии.
Наште шепи са празни. Но тук
за награда след всяко безмълвие
непременно ще има звук.
Как отдавна сънувахме в бяло, снегът
е затрупал в очите ни всеки нюанс.
Ослепяхме отдавна, но идва мигът
да прогледне тук всеки от нас.
Тука няма да има мълчание.
Слабостта ще ни пусне от плен.
Срещу нощите на отчаяние -
за награда - полярен ден.
Север. Воля. Надежда. Безкраят зове.
Сняг без кал, като дълъг живот без лъжи.
Няма гарван очите ни тук да кълве -
не се въдят насам тези твари божи.
Неповярвалите в прорицатели
и поели по пътя нелек -
тук, в награда за самотата си,
непременно ще срещнат човек.
Превод: Добромир Тонев
Лирическа
Тук с лапи увиснали зъзне елшак
тук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как,
и как ще избягаш оттука?
И да вее череша бельо на студа,
и люляк в порой да се срине —
аз пак ще те грабна и сам отведа
в дворец, озвънен с окарини.
Твоят свят е магьосан за много лета,
а за мен и лъчите - дамгосан.
А ти мислиш, че няма по-чудни неща
от този твой лес омагьосан.
Нека дойде без росни листа утринта,
смръщен месец да спори с небето.
Все едно ще те грабна и сам отведа
и светъл трем със балкон към морето.
В кой ден от неделята, в колко часа
ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,
на ръце да те взема и там отнеса,
дето няма да бъдеш открита?
Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.
Колко сили прахосах по тебе?
И на рай във колиба пожертвай се ти,
ако някой двореца обсеби.
Превод Иван Теофилов
Тя е била в Париж
Навярно ще умра, притварям си очите
и виждам - ще умра; смутен съм и не знам
дали ми е сега до нея... От мълвите
узнах: била в Париж, но не само там.
За Севера й пях, а чувствах, че сме склонни
да минем всеки миг на "ти" - и аз, и тя.
Напразно май и пях за неутрални зони -
какво й пукаше за северни цветя!
Аз още нещо пях и погледа си движех
към този, който е преди със нея бил.
За нея кой ли съм? Сега била в Париж и
сам Марсел Марсо й нещо доверил.
Напуснах работа. Не съм бил прав тогава!
Над речника със чест и страх превих гръбнак.
За нея кой ли съм? Сега е във Варшава
и май на друг език ще си говорим пак.
Ще дойда, ще река по полски: "Проше, пани,
не бих ти пял - като човек ме приеми..."
За нея кой ли съм? Тя вече във Иран е.
Как бих я проследил по толкова земи?
Тя днес е още тук, а утре ще е в Осло...
В небрано лозе съм, попаднал съм в беда!
Да пробва бившия и който иска после,
я нека по-добре си чакам аз реда...
Превод: Бойко Ламбовски