А бяхме млади...

Навремето едно списание обяви конкурс за най-добра перифраза на народната мъдрост: "Който пее, зло не мисли". Спечели отговорът "Който пее, зло не мисли, но който се размисли, не му е до пеене."
Да сте виждали пеещ пенсионер в България? Скоро няма и да видите. Защото, които все още работят, не са на места, където се пее. Други обикновено мълчат, почти виновно изправени в автобуси и тролеи, защото места за тях не се намират. Обикалят града, за да купят нещо по-евтино с 20-30 стотинки из пазарите. Стискат празни найлонови бутилки за вода из центъра и околностите, за да ги помъкнат после с мъка за вкъщи. Спечелват си солидарно неприязънта на млади и не съвсем млади хора, които почти винаги успяват да им спретнат някой скандал или обидно ехидни подмятания. Те са и на улицата - като просяци, старческите домове са пълни, домовете за ветерани - и те, а напливът от желаещи за място в тях не секва.
Те са тъжни. Стъжняват често и нашия живот. А ние, без да искаме да сме лоши, често си изкарваме на тях несгодите и безпаричието. Защото в повечето случаи търпението ни не стига и за децата. Даже не ни остава време и настроение за малки жестове към възрастните - едно кафенце навън, една биричка с кебапче, едно цвете или просто разходка. С ръка на сърцето - колко от нас правят това?
Но ако нашето безгрижие може да мине за "частен случай", грижата на държавата въобще не се забелязва напоследък. При това нецивилизовано отношение към възрастните сигурно изглеждаме като населяващи пещерите отдавнашни хора на външния европейски свят. А с това, което ни гласят управляващите, като вдигане на стаж и възраст за пенсия, май ще почнем да мислим за памперси, а не за пеене...
В предизборната програма на управляващата партия ГЕРБ получихме щедри уверения за достоен пенсионерски живот, а сега получаваме "успокоението", че години напред няма да има осъвременяване на пенсиите. Давате ли си сметка, господа управляващи, как ще оцеляват живеещите в мизерия над 55% от пенсионерите (повече от 1 213 000 гласоподаватели с пенсии под 200 лв.), при постоянно увеличаване цените на хляба, тока, водата, парното и други стоки и услуги от първа необходмост? Вашият отговор: "Да, но няма да намаляваме пенсиите ви!", е отговор, недостоен за оказаното ви доверие.
Това написаха вчера в нарочна декларация преди Международния ден на възрастните протестиращи пенсионери от столицата. Защото, освен малко пари за възрастните, няма и намек за уважение на старостта от страна на уважаваща преди всичко себе си държава. Форми на такова уважение има много, но всички те не са познати у нас. И от затворените в своите копторки без настроение и желание за живот старци пеене няма да чуете. А само жалби - и не толкова по младост, колкото заради хала, до който са докарани.
А бяхме млади...