А нашата първа линия?

Здравейте, "жипкаджии"!

Как сте днес? Радвате ли се на броя на оздравелите? Кефите ли се на живота и на бученето на маркировката по магистралите? Как е радостта, която ви носи работата?

Пак сте на Първа линия, нали? Гласите "своите" за бонусите в бордовете на държавните фирми, вдигате заплати и мятате пачки. Няма хаос в болниците, има легла и лекарства. Гот, а!?

Хареса ви така. Всеки ден взимате едно решение, а на другия ден го отменяте с благ и усмихнат тон, за да може на третия ден пак да се върнете в началото. Как живеем в този свят на биещи се различни решения за едно и също нещо? На прага на несигурността, където цялата държава се тресе. А всяка нейна частица вече оцелява както и когато може. Не ви пука, ясно е!

Физически и духовно болното ни общество се ръководи от душевно болна власт. Тя мисли само и единствено за своята Първа линия. Вчера реши да вземе пари от децата, за да ги даде на полицаите и лекарите. Днес ще даде пари на децата, като ги вземе например от учителите. Утре ще вземе пари от военните, за да има за даскалите. Вдругиден ще откъсне от учените, за да даде на армията. А по-вдругиден... И така всеки ден. Порочен кръг, за да се овълчваме и да падаме все по-надолу, един срещу друг, но не и срещу Властта.

Така започнаха и с първата линия в битката срещу коварния вирус. Едни са просто докторчета, други - лекари, има по-лекари и най-лекари. Утре така ще постъпят с учителите - ще има и сред тях по-учители и най-учители. Вдругиден ще са полицаите, след това военните, адвокатите, учените, инженерите, продавачките, социалните работници... Винаги за Властта ще има едни, които са на първа линия, и други - за пълнеж.

Сега няма лекари, медицински сестри, санитари. Учителите отдавна не достигат. След време ще ни липсват полицаи и военни, после учени, инженери, трактористи и тъкачки... И така ще изчезваме малко по малко. Всички.

Ще остане само Първата линия. Но онази Първа линия, която е на Властта.

А че всички сме на първа линия, особено днес, когато онези, които, вместо да лекуват държавата, се правят на силно загрижени за нея и оплакват тежкото й състояние? Нашата първа линия умира. Възрастните отново са на опашки пред аптеки и магазини. Болнични легла има, но няма кой да застане до тях дори и срещу мижавите 1000 лева, които подхвърляте като на кучета. Утре, когато оцелеем и който оцелее, няма да ги има и тези хиляда лева. Ще забравите за първата линия в болниците. Но няма да забравите за своята Първа линия, нали?

Къде бяхте в последните десет години, "жипкаджии"? Когато трябваше да сте на истинската първа линия. Пак бяхте в "жипките", като днес. Не знаехте и продължавате да не знаете какво правите. Интересува ви само и единствено вашата Първа линия. А нашата първа линия?

Няма как да сменим обществото, колкото и да е физически изтощено и духовно обрулено. Душевно болната власт обаче е жизнено важно веднъж завинаги да поставим на мястото й.