А после?

Да се помисли за после е сериозна работа. Не го може всеки. Затова от хората, които ръководят държавата, се очаква да знаят как ще продължи живота на нацията след кризата.

Детските и женските консултации работят. Мъдро решение. Възобновяват се ваксинациите по Националния имунизационен календар. Изключително мъдро решение. 

Но! За жалост отново има "но" и то се свежда до организацията. А може би и до контрола, както е в повечето случаи с наш адрес. Това стана и в началото на седмицата, когато излезе министерската заповед. Тя безспорно не дава указания, но може би преди издаването й е трябвало някой да поговори с джипитата.

Страхът от разноликите прояви на коварния коронавирус поставя множество въпросителни и пред лекарите, и пред пациентите. И най-вече пред отговорните граждани, които с готовност изпълняват всички ограничителни мерки в очакване на спасителна ваксина или ефикасно лечение срещу КОВИД-19. И с ясното съзнание, че трябва да опазят околните.

Скоро може би ще дойдат на ред въпросителни и за плановите операции, прегледи и манипулации. Със сигурност ще последва поредица от либерализиране на ограниченията. Очевидно е обаче, че либерализацията е нещо доста по-сложно от ограничението и изисква повече гъвкавост. Но това е и въпрос на доверие. Доверие, което управляващите не спечелиха повече от 10 години и не си извлякоха поуки от предишни кризи. 

Именно заради отговорните и изпълнителни граждани и заради лекарите всяко разхлабване на мерките трябва да е добре обмислено и с ясни стъпки. Без да се поставят скрити капани, които да поглъщат глоби заради неяснота. И без възможности заразата да плъзне пипалата си. И, за да не се питаме: "Е, оти ручахме жабетата?".