Австралийци амбицирани да разгадаят ронго-ронго

Лингвисти от Факултета по екзотични филологии към университета на австралийския град Пърт са се амбицирали да дешифрират древната писменост ронго-ронго с компютърна програма, създадена за тази цел. Първият опит "да строшат костеливия орех" е насрочен за 19 март т.г.

Ронго-ронго, или кохау ронгоронго, са текстове, издълбани на малки дъсчици. Първият, който открива част от тях на Великденския остров (остров Пасха), намиращ в южната част на  Тихия океан, е френският пастор Южен Ейро. Той предполага, че са дело на местни жители. В продължение на осем месеца се мъчи да ги прочете, но удря на камък и се отказва. Обявява ги за произведения на дявола и в яда си чупи част от тях. Досега на камък удрят и стотиците мераклии, опитали да разберат какво пише на тях.   

Всички таблички са направени от дървото торомиро. Досега не е ясно дали символите, използвани от неизвестния автор (неизвестните автори) представляват дума или сричка. В различни музеи се намират около 25 броя дъсчици. Обикновено те се обозначават с буквите на латинската азбука, но в левия горен ъгъл на някои има цифра, не буква. Световноизвестният норвежки етнограф и пътешественик Тур Хейердал, който доста се труди върху текста на една от дъсчиците, смята, че той описва броя и вида на предметите, включително украшенията, притежавани от млада жена, живяла някога на остров Пасха. "Според мен една от фигурките, издълбана на дървената табличка, символизира малък жезъл, други две - украшения, подобни на огърлици, а много интересна спираловидна заврънкулка - пръстен. 

Руският лингвист проф. Лев Подвалски пък твърди, че част от странните йероглифи, украсяващи дъсчиците,  са символи, останалите - геометрични фигури. Той преброява общо 800 различни знаци на необикновените дървени реликви.

"През 1862 работоспособното население на Великденския остров, в това число и хора, владеещи изкуството да четат кохау ронгоронго, е  отведено в Перу, за да робува на тамошни богаташи и поради това никой не може да помогне на специалисти като мен да дешифрират мистериозните надписи на дъсчиците", обяснява лингвистът Карл Темпълтън от университета на Чикаго.

Най-богатата колекция дъсчици притежава белгийският архиепископ Флорентин-Етиен Жосан. Той се запознава с преселилия се на остров Таити коренен жител на Великденския остров Меторо Тау а Уре, който се бие в гърдите, че навремето изучавал ронго-ронго и може да прочете текстовете на всички дъсчици. Но впоследствие се оказва, че е мошеник.

В момента са известни 11 дъсчици с пълни текстове и 14 доста увредени. Те съдържат 14  083 знака в 314 реда. Известният руски спец по екзотични писмености Иля Гелб е на мнение, че текстовете на дървените таблички са магически рисунки. Аргументите му се свеждат до наблюдението, че знаците си приличат много, а се различават само в най-малките детайли и опитите да бъдат диференцирани се натъкват на много трудности.

Новозеландският окултист Стан Фишер подчертава в своя монография, издадена през 1997, че повечето дъсчици възпроизвеждат магическата формула на оплождането, спомената в една от версиите за сътворението на света. 

Най-сериозно и най-задълбочено е изследването на руската изследователка Ирина Фьодорова, която посвещава на писмеността ронго-ронго две книги и много статии. Тя отбелязва: "За писмеността кохау ронгоронго са характерни три вида символи: идеограми (знаци, описващи обектите), омографи (създадени са по асоциация със звуци) и ключови. Фьодорова е сигурна, че надписите на дъсчиците са магични формули, чиято цел е да осигурят богата реколта.

Много са учените, които посочват представители на космически разум като автори на текстовете, издълбани върху дъсчиците. На Великденския остров има стотици огромни монолитни фигури на същества, каквито не обитават Земята. По всяка вероятност те са пратеници на високоразвита цивилизация и надписите на дървените таблички са тяхно дело.

Но, за да разберем дали тази хипотеза е правилната, някой трябва да дешифрира загадъчните текстове.