Авторът на "Война и мир" шиел ботуши за 6 рубли

Първобитните хора бягали боси в търсене на храна, разранявали краката си до кръв, но не се оплаквали. Докато случайно на някой не залепнела за петата кора от дърво или нещо подобно. След това започнали да привързват листата и кората с увивни растения, за да ги фиксират и защитят краката си. После се появили "партенки" от мечи кожи. Носели ги и мъже, и жени. Нямало разделение на обувките по полов признак.
 
В самото начало

В Древен Египет използвали сандали от палмови листа или папирус. Закрепвали ги за краката с каишки. Сандалите на богатите блестели от скъпоценни камъни и били изрисувани с изящни рисунки (модата се повтаря днес). В Египет възникнал обичаят да се свалят обувките пред вратата. Отнасяло се за храмовете и дворците на фараона.

Асирийците освен сандали с пета носели и ботуши, подобни на съвременните. В Древна Елада от сандали преминали на полуботи, а след това и към ботушки с връзки, които подчертавали стройните женски крака.
В Гърция измайсторили ботушите без пръсти, които сега са последен писък на модата. Гърците са автори и на идеята за чифта обувки - дотогава ги шиели еднакви и за двата крака.

Своя принос в развитието на обущарския занаят внесли куртизанките: по тяхно желание подковавали ботушите с пирони, за да оставят на пясъка следи с надпис: "Ела с мен!"
Както винаги, римляните дали своя принос. В Рим се появили т.нар. "червени сандали" (обувки за официални случаи), "калиги" (войнишки обувки и атрибут на сановниците), "римски ботуши" (сезонни обувки), "обувки на римския конник" (за тях закрепвали шпорите) и т.н.
Модерните червени сандали се ценели извънредно много от патрициите. Изработвали ги от кожи на редки животни и ги украсявали със злато и скъпоценни камъни. Само легионерите носели ботуши.
Затова пък скитите си падали по ботушите. Предпочитали високи и от мека кожа, в които пъхали панталоните си. Напомняли на кожен чувал. Кончовете на ботушите били мозаечни - шиели ги от различни парчета кожа или плъст, и изглеждали много добре.

От векове към векове

Интересът към ботушите ту затихвал, ту отново се разгарял. В готическата епоха били модерни т.нар. "шоси" - кожени ботуши-чорапи. След тях се появили "патините". Те представлявали дървена подметка и каишки, но не просъществували дълго.
През Средновековието ботушите изчезнали от света на модата. Велможите носели обувки с дълги носове. При аристократите тези "носове" достигали до 60-70 см. С указ на френския крал Филип IV "носовете" на простолюдието били скъсени на 30 см. Само особите със синя кръв можели да носят каквито си искат обувки. Оттук произлиза и поговорката: "Живее на широка нога".
По това време се появяват и ботушите-чорапи до коленете от кожа или филц, върху които в лошо време надявали дървени обувки.
В епохата на Възраждането идва ред на дамското токче, което напомня съвременното, а носовете стават широки и заоблени.
В началото на ХVII в. полите се скъсяват. Удря звездният час на дамските ботушки - украсени с тегели, те са представяни в цялата си прелест. Тогава излизат на мода и ботушите с тъпи носове от кожа, коприна и вълнени тъкани с различни разцветки. Меките ботуши със заоблени носове се носели вече само при езда.

Модерната Франция

В средата на ХVII в. Людовик ХIV, поклонник на конните надбягвания, въвежда модата на ботушите с широки кончове и обърнат край, обшит с дантели. Век по-късно, в епохата на рококо, на мода са островърхите ботуши с катарами, шнурове и панделки. Оттогава те вече никога не напускат предната линия на модата.
Идва времето и на високите ботуши с токове, много удобни за езда, защото кракът се закрепва по-добре в стремето. Носели ги френските офицери и... пирати (широките кончове били удобно скривалище за скъпоценности).
И днес високите ботуши са на мода. Прилягат си както с панталони, шорти, тесни дънки, така и с рокли и поли с различна дължина. И ако в битката между обувките някои модели изместват други, то ботушите имат запазено място на пиедестала на модата. Както се казва, напълно заслужено.


Какво да изберем?

Съвременните ботуши са изключително удобни и красиви. Шият ги от кожа, велур и даже от коприна. Ако преди десетина години ботушите се смятаха подходящи само за зимния сезон, днес и през лятото дамите ходят в стилни леки ботушки от плат. Във всяка колекция има оригинални модели, като все по-голямо внимание се обръща на удобството и красотата.
Много са модерните ботуши с различен цвят, като височината няма значение. Актуални са и високите, и тези с по-голяма дължина на стъпалото.  Според последната мода ботушите не трябва да прилепват плътно по крака (така че при желание да се надянат тесни дънки). Сред аксесоарите, които ги украсяват, на първо място са токите и различните апликации.


Стелка произвежда топлина и сгрява крака

- Първите обувки на ток се появили в Древен Египет. Носели ги не фараоните, а пастирите, тъй като токовете им давали възможност да се движат в рохкавата почва.
- Лев Толстой не просто обичал ботушите - той самият шиел! Това не било само увлечение - неговата работилница му носела напълно приличен доход. И досега в     дома на поета Афанасий Фет се пази следната разписка: "Ушити от автора на "Война и мир". Платено 6 рубли". За времето си това никак не са малко пари.
Фет се запознава с Толстой в армията, високо цени творчеството му и често го посещава като негов съсед по имение.
- Хърватски инженер изобрети стелка, която превръща натиска на крака върху нея в топлина. В резултат вътре ботушите се нагряват до 30 градуса по Целзий.