Българинът е филоксера за гората

Засади дърво! Повикът е много закъснял, но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Видяхме, че призивът "Да изчистим България за един ден" заработи. Време е да се въведе, да се въдвори, да стане традиция и засаждането на дърво у нас. Всички усетихме катастрофалните последици от безумната сеч, от унищожаването на горите ни. Продължаваме да страдаме жестоко от наводненията и пороите, от сипеите и свлачищата. Вината ни е от много години, от столетия, когато неразумно сме си унищожавали райската П Природа, когато безразсъдно сме започнали да си ликвидираме горите. Така катастрофално са намалели у нас водите, намалели са и рибите. Вече е време е да осъзнаем, че ако продължаваме да нанасяме вреди на Природата, ние сами се обричаме на поражение. Дошъл е крайният срок най-после да разберем, че по този начин се приближаваме към процеса, когато ще бъдат унищожени и Природата, и тези, които я унищожават. Ние принадлежим на Природата, а не тя на нас, затова е задължително да я използваме с любов и уважение, да се отнасяме към нея с подобаващ респект и със сериозни грижи.
В годините на безкрайния преход у нас се направиха и продължават да се правят безумия, които ни докараха до бедност, мизерия и купища от нещастия. Една от най-пакостните бели в това време е безмилостното изсичане на горите и изнасянето на дървения материал. Наложително е държавата да спре с всички средства безразсъдното изсичане на горите, което наистина не е отскоро, не е само от годините на промяната, но сега е направо престъпно! От столетия ние не се вслушваме в съветите на мъдреците, които изрично са ни предупреждавали: "Не изнасяйте гората, защото един ден ще внасяте вода!"
Нека сега усилено, усърдно да се започне залесяване. Още Иван Вазов е отбелязал, че "грозно и страшно е природното отвращение на българина към дървото - той сече, сваля, унищожава, никога не сади! Българинът е филоксера за горите, дето стигне топорът му, там вече трева не никне!" Колкото и да ни е мъчно за тази жестока преценка на народния ни поет, тя е "голата" истина! С унищожаването на горите си ние радикално си изменихме околната среда и сега трябва да променим и себе си, за да просъществуваме в тази обстановка. Вярно е, че климатът на Земята глобално се променя, но и ние допринесохме за промяната на нашия си климат. Ние не осъзнавахме, че той е голямото ни предимство, безмерното ни богатство! Почти изчезнаха, размиха се ярките очертания на четирите ни благодатни годишни времена! Промениха се у нас и природните ни условия за виреенето на характерните ни култури. Изоставихме си и земята, храним се с плодовете на други народи, с даровете на чужди земи. Не разбираме, че това е пакостно за нас! А още Вергилий е казал: "Климатът влияе не само на тялото, но и на духа."
Ако започнем да възстановяваме горското си богатство, ако започнем да се грижим за дървото като за наше дете, със сигурност ще допринесем и за възвръщането на благодатните ни климатични условия. Нека да възпитаваме поколенията си в обич и в грижи към гората, към дървото. То се отглежда бавно и трудно. И е като човека - с мъка се гледа. Само лесно се сече. Погубваме го и нямаме повече полза. А няма повече и хубост! Да научим децата си да засаждат, да отглеждат дървото, да умеят да се грижат за него, да се вглеждат в него, да му се радват, да изпитват към него обич, уважение и наслада от красотата му!
Сега, когато се възражда Природата, нека да си обещаем, че ще засаждаме дървета, ще възобновяваме горите! Повикът "ЗАСАДИ ДЪРВО!" да стане реална практика, да се превърне в обичай, в традиция. И нека засаденото дърво расте заедно с децата ни. Нека да се учим от мъдростта на Природата, защото още Плиний Стари е казал: "Всички неща са непроницаеми за разума и са скрити във величието на Природата."