Българинът вече не смее да мечтае за повече от насъщния

Юлия Пискулийска

Огнян Сапарев е кандидат за народен представител от 16-и МИР, Пловдив. Роден е през 1942 г. Бил е генерален директор на БНТ 1990-1991 г., народен представител в 39-ото Народно събрание. Професор в Пловдивския университет, два мандата ректор на Пловдивския университет.

Цитат:
"Нека не погребваме преждевременно илюзиите, може би и на нашата улица ще изгрее слънце"

- Професор Сапарев, имахте не една роля в общественото битие на България. И всяка от тях е белязана с вашата човешка чувствителност, с вашата неизменна гражданска позиция, вярност към морални ценности, свободолюбива и силна мисъл... Бяхте все на високи върхове, но никакъв вятър не успя да накърни устойчивостта ви на личност с принципи и идеали. На какво се дължи тази морална сила?
- Благодаря за оценката и доверието. Ако наистина тази "морална сила" съществува, тя е преди всичко резултат на семейно възпитание, на заразителния пример на моите родители. И чак след това - на самовъзпитание.
- Винаги ми е допадал стилът ви на човек, който пренебрегва лактите и оставя мъдростта и опитът да определят посоките. Никога не поставяте ръка върху гърдите си: "Вижте, това съм аз..." Впрочем, скромността сега май не се възприема като ценност, а като недостатък?
- Скромността днес най-често се възприема като слабост. Но тя е задължителна за всеки нормален човек, тя е неотменно качество на човешкото достойнство. Така - може би несъвременно - си мисля. Защото иначе живеем в PR епоха: днес агресивното самоизтъкване и саморекламиране се смятат за основна социална добродетел и са по-масово явление и от силиконовите бюстове. Това има някакъв смисъл при "звезди" шоумени и политици, но може да се превърне в маниакално състояние, пример за което виждаме от най-високо място.
-  Култура и поведение: каква е зависимостта тук? Един пример?
- Културата и поведението са един болезнен актуален комплекс. Особено техните противоречиви взаимоотношения. Днешният млад човек например е много (компютърно) информиран, но, от друга страна, е фатално поведенчески  дезориентиран от многобройните противоречиви примери, които медиите всекичасно му поднасят. Българинът често се ориентира към неадекватни чужди образци на поведение, защото му се струват по-впечатляващи от нашенските.
- Масовата култура: да поговорим за нея. Като че ли в тези нажежени предизборни дни ще жънем много от нейните плодове?
- За масовата култура по обясними причини през последните десетилетия не се говори. Но ако бъдем научно добросъвестни - това е всъщност почти цялата днешна медийна култура. В нея доминират няколко характерни жанра - шоу, сериал, екшън, хорър, а напоследък и различни "нашенски" риалити формати по чужд лиценз. Те са и най-ужасни, въпреки че някои форми на шоуто и жълтата преса могат да им съперничат. Около деветдесет процента тази масова/медийна култура е, разбира се, американска. Нейните основни положителни герои са агентите на ЦРУ и ФБР, а най-трудещите се хора са ченгетата и адвокатите. На този фон турските сериали са къде по-човешки (по-патриархални) и не случайно се радват на специално внимание при по-възрастното поколение, което все още има ценностна система.
- Конфликтите в живота ви? В битието на отговорен ръководител?
- Ако човек стане (случайно) ръководител, той трябва да се стреми да прави добро, без да очаква задължителна благодарност впоследствие - в подобни случаи българинът е свръхпестелив. Конфликтите са по вертикала - с тези отгоре и с тези отдолу. На мен лично ми е било по-лесно да се боря с тези отгоре, отколкото с тези отдолу - струвало ми се е, че е по-достойно да не се страхуваш от по-силните, отколкото да не съчувстваш на по-слабите. Най-трудното е, разбира се, да улучиш мярката, защото уж слабите често се оказват прекалено хитри и себезагрижени.
   -  А илюзиите? Мечтите? Какво означава мечтата в рамките на един човешки живот? Каква е мечтата на един народ, да речем - на нашия? Има ли я? Каква е?
- Не може да се живее без илюзии, макар че поддържането им става все по-трудно. Колкото до мечтите, имам чувството, че масовият българин вече не смее да мечтае за нещо повече от насъщния. А ако се опита - мечтите му все по-малко са свързани с България. Именно мечтите изпращат младите в емиграция навън, в чужбина, а по-старите навътре, в носталгията на "доброто старо време".
- Какво може да ви зарадва?
- Все по-трудно ми е да се радвам, което може да се обясни и с прословутото ЕГН, но такова чувство за безнадеждност, каквото ни сервираха последните няколко години, е нещо незапомнено. Но нека не погребваме преждевременно илюзиите - може би и на нашата (българска) улица ще изгрее слънце... Което зависи от разума на българския народ. И ако този народ иска да бъде доведен до просешка тояга и за полицейско подслушване да се дават повече пари, отколкото за наука, нека пак гласува за ГЕРБ...