България е на ръба на дефлационната спирала

За първи път от 25 години насам България е в устойчив режим на дефлация - над 1%. Това е нещо, което се подценява, тъй като по-пагубно нещо от дефлацията за икономиката няма, тя е по-страшна от хиперинфлацията. Това заяви в Русе президентът на КНСБ Пламен Димитров, предаде БГНЕС.
Ако влезем в дефлационна спирала при повече от 2 процента, трудно има излизане. В момента България е на ръба на дефлационната спирала, каза Димитров. Той обясни до какво води на практика дефлацията. Цените намаляват, но се губят работни места при ниска себестойност на продукцията, оттам има по-малки приходи за бизнеса и по-малко доходи за хората. Призивът на КНСБ към бъдещото правителство е да набележи комплекс от мерки, в това число и повишаване на доходите, за да има потребление и да се спре процесът. "Дефлацията се бори с харчене и затова този въпрос трябва да се адресира на политическо ниво и да се предприемат макроикономически мерки", коментира Димитров.
Именно приоритетните сфери и мерките в икономиката, в бюджетните системи и секторни политики, облечени в бюджетни и фискални проекции, ще определят позицията на КНСБ спрямо бъдещото управление.
Три са най-важните неща, които трябва да бъдат свършени от новото правителство. Едното от тях е възраждането на индустрията, което да бъде поставено в центъра на управленската стратегия. "Никакви реминисценции към миналото, поглед напред, час по-скоро към Брюксел, защото там има ресурс. Всичко останало са добри програми, добри писания, но няма ли пари, нищо не става. Новият президент на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви своя план за възстановяване на индустриите на Европа в размер на 300 млрд. евро за три години. Основната задача на бъдещия премиер би трябвало да бъде да намери формулата как политически да стимулира процеса на включването на държавата и икономиката ни в инвестиционни проекти", обясни Пламен Димитров.
А за да се случи това, има още две важни условия - гарантиране на енергийните доставки, което предполага нова дългова стратегия на България за поне 1,5 млрд. лв. "Или ще го понесем чрез дългово финансиране, или ще го понесем чрез цената на тока. А втората възможност за мен не стои изобщо. Това трябва да бъде заложено като нов дълг за 2015 г.", заяви лидерът на КНСБ. Второто условие е предотвратяване на дефлационната спирала.