България с всичките си красоти не роди властници, които да я обичат

Красимир Кръстьовски

"Съжалявам българите, които искат и могат"

Манол Манолов е роден на 15 август 1952 г. в бургаското село Габър. Поет, автор е на стихосбирките "Небе от пръст" и "Библейски сонети". Редактор е на повече от 30 книги на местни автори, бивш журналист. От 11 години е пенсиониран по болест. Преживява със 170 лв. и някой и друг хонорар. Набожен, макар че не му личи. За себе си казва, че е птичка Божия и не се оплаква от живота.
Манол е рядко срещан ерудит. Главата му е нещо като компютър, в който услужливо дремят огромни познания по литература, библиография, история и още куп нужни и ненужни факти и събития от всички сфери на живота. В много отношения е по-полезен дори от гугъл, в чиято система информацията за литературната история още е недостатъчна като обем. Добри познати сме от много години, но се съгласи на интервю при условието да не говорим за политически партии, защото темата му е скучна, а споменаването на някои имена му действало зле на здравословното състояние...
"Имам жестока памет и мога да възпроизведа целия си живот от двегодишен до днес, започва той. По рождение съм късоглед и затова не ме взеха навремето в казармата... Като дете мама в отчаянието си пробва да ме лекува по "шамански". Някаква баячка й казала тайната "рецепта". "Лечението" й 10 дни беше следното: будеше ме посреднощ, връзваше ми въженце на врата, с което от прага на къщата ме водеше на четири крака до реката, а там ме плискаше в лицето, изричайки на глас някакви тайни, но безсмислени думички. Уж така съм щял да прогледна като орел...
Да, ама и след серията ритуали си останах кьорав кат бухал. Отиваме при дъртата баячка и жената обясни провала на лечението - и двамата сме нямали ВЯРАТА.
Това го запомних. Оттогава съм вярващ... И четящ. С тия диоптри още от четиригодишен почнах да се кьоря над книжките. Още помня първата - "Бабино сърненце".
Тогава на село още нямахме ток, ама аз и вечер не спирах. Докато завърших средното си образование, изчетох толкова много книги, че после следванията ми в университетите бяха песен (Манол е завършил Учителския институт в Бургас и Великотърновския университет, б.а.). Сигурно заради книгите останах сляп и за сиромашията, в която отраснах. То и сега си е същата, ама на мен не ми прави впечатление. Беднотията не ме тревожи, аз съм птичка Божия".
За разлика от повечето интелектуалци, които познавам, Манол не се изживява като "трагичен образ". На майтап казва, че съжалява, дето не е останал навремето на работа в Нефтокомбината. Днес неговите набори си "живеели добре" с високите пенсии. Иронично подхвърля, че литературните интереси са объркали живота му.
"Никъде не пуснах корени!" Така философски той обяснява и семейните несгоди.
"Първия си син от първата си жена отгледах в една мухлясала стая. Вторият ми син, който сега е на 11 години и е от втората ми жена, го отглеждаме в гарсониера. От година едната стена от теч на покрива мухляса, а аз - а днес, а утре. Така си и стои... Като започне да тече, слагам един леген или кофа и продължавам с книгата. Както е тръгнало, мухълът ще ме погълне..."
Може и да звучи странно, но въпреки интелекта и познанията си Манол никога не е пробвал да расте в кариерата, въпреки 30 годишния си педагогически стаж. Разказва, че веднъж си подал документите в конкурс за директор, но още предварително негов приятел му казал да не се пъне, защото постът ще получи еди-кой си. Така и станало. Убеден е, че повечето българи страдат заради погрешното разбиране да помагат на децата си, докато са живи. Не съжалява, че е избрал пътя на бедната интелигенция и бохема. Е, навремето се подлъгал по няколко именити творци, които живеели сносно без постоянна работа и без зор. И мързелът понякога може да те храни, ако си уникален, обобщава той.
Твърди, че духовната арматура, която му дава писането на стихове, е достатъчно здрава, за да го задържи на земята, докато... И една хубава книжка в ръцете.

 - Маноле, обещах ти да не говорим за партии, но не вярвам, че това, което става у нас, ти харесва?
- Повечето хора смятат, че нещо се е променило след 10-и ноември 1989-а. Аз не виждам разлика. Бай Ганьо е дълбоко вкоренен в обществената ни почва, няма сила, която да го откопае. В рамките на нашия живот нищо няма да се промени. Освен очакванията на хората. Едните искат набързо да станат милионери, а другите -държавата да се грижи за тях. Това естествено е невъзможно и хората се озлобиха. Мен нищо не ме разочарова, защото никога не съм се и очаровал.
- Кой тогава е виновен за провала на прехода?
- Вината основно си е у българина. Конкуренцията се стовари като лавина, а той не е готов да работи в нейните условия. Ние имаме по-добри природни условия и дадености, отколкото швейцарците, но нямаме техния манталитет и мислене. Славянският нихилизъм наистина може да бъде пагубен. В един свой разказ Достоевски бе обрисувал хора, за които най-важното нещо е да си изпият навреме следобедния чай, а навън какво става - да върви по дяволите. Всъщност ние сменихме едно нещо - монопола. На никого обаче не му мина през акъла, че има само едно по-гнусно нещо от държавния монопол - частния.
- А къде е ролята на управляващите? Не намерихме умни или?
- Нито една държава не се управлява от най-умните. Нито Обама, нито този, новият на Франция, са такива. В онези държави обаче не се пречи на умните и предприемчивите да внасят своята лепта за обществения прогрес. България е на последно място по икономическа свобода. Ето ти пример - преди две години с един приятел имахме проект за построяване на фотоволтаична централа, която да работи със слънчева енергия. Подходяща земя имахме и всичко останало. Като тръгнахме да оформяме документите за строежа обаче, цъфна един мазен чиновник, който ни каза, че ако не му платим 10 000 лв. за някаква експертиза, няма да ни огрее. Оказа се, че такава е ненужна и не е искана от други фирми, ама проектът ни пропадна... Съжалявам тези, които искат и могат. Хората с индустриално мислене ги смачкват.
- Значи опираме основно до корупцията?
- Не. Корупция има навсякъде по света. Само че у нас тя е в уродлива форма. От турско ли ни е вкоренена, не знам, но от Освобождението, та до днес - все същото. Наскоро четох една статистическа информация. От разкритите общо в рамките на Европейския съюз 36 злоупотреби с фондовете за земеделие - 26 са в България. Това е нещо ирационално.
- Каква е тогава ролята на ЕС?
- Нe вярвам, че Европа насила ни принуждава да живеем в мизерия. Това се поддържа от политическата класа. Самозабравилите се властници са загубили сетивност за изконните човешки ценности. Те нямат и срам. Ето например Костов имаше най-добрата позиция за реформи, но - нищо. Европа обаче има огромна вина за кризата. Тя създаде огромен паразитен чиновнически апарат, който не само цица, но и с всевъзможни бюрократични условности втежни живота на хората от страните членки. Бюрокрацията се възпроизвежда. В САЩ нещата са по-прости.
- Следиш ли демографските тенденции?
- Да, и ми става тъжно от статистиката. Някога поне образованието и здравеопазването ни бяха на ниво. Днес не бих се учудил, ако завършил висшист по география не намери България на картата. Аз не мога да давам рецепти как да се преживее. Връщането на земите изправи брат срещу брата, а героите от класиката на Елин Пелин като че ли възкръснаха. Собственическото чувство никога не си е тръгвало, но ние нямаме система. Нямаме стратегия откъде да формираме с успех националния си доход.
- И докога смяташ, че това положение ще се търпи?
- Докато не дойде поколение, което да не е обременено с условностите на нашето мислене. Рибата - вярно, че се вмирисва от главата, но се чисти откъм опашката... Нашето поколение няма да доживее. Дано само не се сбъдне една моя прогноза - първата в света циганска държава да се създаде върху част от територията на днешна България. Преди да роди властници, които да я обичат, страната ни първо трябва да роди такива обикновени хора... На мен ми е лесно. Аз си оставам птичка Божия.


И в шаржа Манол е като Дон Кихот...