"Българка" от с. Жабокрът сътвори "Панагия" в центъра на София

Миглена Иванова

Сдружение "Слатина" организира празничното честване и пресъздаване на извисяването на хляба "Панагия" по проект "Пътуващи традиции на открито" - част от Столичната програма "Култура". Участниците бяха от НЧ "Пробуда-1928", с. Жабокрът, Кюстендилско. Това бе третото събитие от проекта, което събра най-жадните за всенародно веселие и любов към традицията в столичния парк "Гео Милев". Украсата и сцената бяха налице в очакване на известната женска фолклорна група "Българка", създадена от Таня Тасева и Бойка Димитрова през 2007 г.
Певиците, акордеонистът, момичета и момчета, облечени в традиционни носии, закичени с цветя и мъниста, привлякоха вниманието на столичани от различни поколения. Преди началото на празника вървеше трескава подготовка по подредбата на изкусно направени пити с пластики от самото тесто, баници, зелници, традиционно приготвен хляб със специална украса, кошници от пресни зеленчуци и житни класове, икона на света Богородица. Шарени тъкани платна, покривки и месали, котле и стомни допълниха тази небивала красота, сътворена от самите изпълнителки, които от години се славят не само с песните и хората, но и с уменията си да приготвят традиционни български погачи.
За да уважат събитието, бяха дошли представители на културата от Столичната община, от читалища и неправителствени организации, журналисти и медийните пртньори по проекта "Пътуващи традиции на открито" от списание "Черно и бяло". Председателката на сдружение "Слатина" Елица Иванова подчерта, че идеята на проекта е да насърчи активното участие на гражданите и гостите на столицата в културния живот чрез запознаването и развиването на творческата мисъл и иновативното представяне на изконните български  традиции. Тя припомни, че първите две събития бяха "Азбуката, децата и цветята на България" с участието и партньорството НЧ "Димчо Дебелянов-1960", както и честването на "Еньовден" с гости - участници от НЧ "Св. св. Кирил и Методий-1927" от с. Долни Богров.
Искрено се надяваме така да дадем възможност на млади хора да докажат своя талант и да реализират мечтите си, чрез традициите с нетрадиционно мислене, каза Иванова. И припомни, че празниците като социален културен феномен дават възможност за възпитаване в духа на националните традиции - възприемане, уважение и почит към изконните цености.
Станислава Петрова от фолклорна група "Българка" представи творческия състав и изявите му в страната през годините. Веднага след това бяха подети четири автентични песни от Кюстендилския край под бурните аплодисменти на публиката.
С вещина и почит към празника Станислава разказа историята на "Панагия". "Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици, и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Българската православна църква отбелязва празника на 15 август. В памет на явяването й пред апостолите църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба". Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари."
В парка "Гео Милев" публиката можа да види на живо пресъздаване на традицията на обредното замесване на хляба на специално разположен кръг. Точно както е от години по нашите земи. Преданието е, че в ранни зори стопанките наклаждат огнища, за да се загреят добре подниците, където ще се пече хлябът. Според народните представи подницата символизира земята, връшникът е небето, а тестото е животът. С металните връшници се захлупват поднците. Преди да започне месенето на обредните хлябове, ритуалът повелявал жените да се изкъпят и да се прекръстят пред слънцето. Тези пити се приготвяли от чисти хора с чисти помисли. В самия ритуал участват възрастни жени и млади момичета, които предават традицията.
Всяка част от ритуала има своето символично значение. Първо младите момичета, които месят хлябовете, трябва да имат живи родители. За месенето се използва нов месал и чиста бохча, в която се увива готовата питка. Специално за Богородичните пити от кладенеца се носи чиста "мълчана" вода - носена от чист извор преди изгрев слънце от младо момиче, облечено в сватбени дрехи, което трябвало да мълчи, докато не я занесе там, където тя ще бъде използвана за замесване на обредния хляб. Мълчанието запазвало силата на водата и нейната магическа енергия. По време на замесването също не се говори. "Мълчането" има дълбоко мистично значение.
В замесването на свещения насъщен хляб традицията е заложила символа за раждането на живота, за майчинската ласка, която възпитава и учи децата, за грижите, с които се отглежда човек, за насладата от труда и почит към земята. Традицията не е просто поклон пред насъщния и символ на зараждането на живота, а и великолепен ритуал, в който замесването на хляба - от жътвата през нощвите та до пещта, се предава със сърце и любов от майки и баби на дъщери и внуци - също като красотата на вдъхновението.
На Богородица по традиция жените в Кюстендил месят хлябове с молитва за добруване, украсяват ги с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите идеи от бита, и ги занасят в храма с благодарност към Богородица.
Публиката стана съпричастна с традицията, а певческата група от с. Жабокрът изпя изключителните си песни, които повдигнаха духа и настроението на присъстващите. Момичета с пити в ръце и на фона на тиха музика представиха въздигането на хляба. Девойките изпълниха и танц с житни класове в ръце.
Всички присъстващи хапнаха до насита от вкусните хлебни произведения и пищните баници. Разбира се, не мина и без кръшни хора и възгласи за нови срещи и още такива радостни мигове. Всички участници получиха грамоти за огромното си  усърдие по изпълнението на проекта.







Снимки Личен архив