Балканският синдром като метафора на живота

На сцената на Малък градски театър "Зад канала" Мариус Куркински поставя комедията на Станислав Стратиев "Балкански синдром" като истинска, голяма, шарена, шумна, смешна, а на места и зловеща, балканска суматоха. Сякаш възседнал машината на времето, спектакълът ни връща назад в годините, когато имаше корекоми, когато с един екземпляр на "Отнесени от вихъра" можеше да се купят и уредят добри оценки в училище, когато бяха необходими връзки, за да се сдобиеш с пропуск за басейн, когато имаше "голяма" и "малка" истина...
Дали абсурдните измерения на всичките тези реалии на времето от преди близо тридесет години са разбираеми и необходими на съвременните зрители е въпрос, на който режисьорът дава положителен отговор и поставя пиесата, без да промени нищо в нея. Тия простотии човешки напоследък се убеждаваме, че не са само балкански, а са световни, и не сме ние хората, които сме заразили света с тях, отбелязва Мариус Куркински, като явно смята "балканския синдром" за световно явление. Аз се плаша от това колко е актуален Стратиев и настоявам да се види колко нищо не се е променило. Не се вглеждаме в близките си хора. Затова правя пиесата. Като един вопъл да си помагаме повече, допълва той.
Историята за това как на сцената на театъра неочаквано нахлуват хора с проблеми, сватбари и извънземни ни връща назад във времето и ни среща с необикновени зрители, които решават да излязат на сцената и да споделят проблемите и съмненията си пред своите "сънародници". Единият краде, защото иска да му се обърне повече внимание. Другият е метеоролог, който се тревожи от това, че "българите правят твърде много вятър" и объркват прогнозите. Третият е възмутен жител на Бели Искър, който твърди, че там няма бели вълци... Появява се и група шумни сватбари, предвождани от Кума Караатанасов, които са наели театъра за сватбеното тържество на Цончето. По-късно възниква и гост от Космоса, пропил се, защото не може да разбере нашия свят и нашата цивилизация.
С много фантазия и впечатляващ усет за визия режисьорът забърква в тази щура история актьорите Стела Стойчева, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Димитров, Александър Димов, Александър Кадиев, Евгени Будинов, Петър Калчев, Христина Караиванова, Албена Михова, Антоний Аргиров, Никола Мутафов, Емил Котев, Симеон Бончев и Таня Пашанкова, които явно се забавляват с комедийно-абсурдните монолози на своите герои. Сценичната среда и костюмите, дело на Петя Стойкова, дават ключа към внушението на тази бяла фантазия за смях и тъга.
Представлението на Мариус Куркински, явно е вдъхновено от афористичната мисъл на Станислав Стратиев, че е българска участ да се родиш в България, а българската участ и късметът са като две успоредни прави - пресичат се в безкрайността. Човек може да избегне късмета си, но участта си - никога. Но какво е всъщност "балкански синдром" - участ, съдба или диагноза?


Две добри актьорски постижения - Александър Кадиев като Директора на театъра и Евгени Будинов като Кума

Нашата цивилизация стъписва извънземните - Антоний Аргиров, Евгени Будинов и Александър Кадиев