Стихотворението
БОГОЯВЛЕНИЕ В КАЛОФЕР
/ брой: 7
Още е гореща песента.
Върху жар нощта балади ражда.
Тук жените ходят по жарта,
утоляват нестинарската си жажда.
Утолете жаждата в света
с българската песен уловима.
И до днес се носи с обичта
дъх на огън от червено вино.
По земята ни отколе е така...
Тука всеки танц е за добро.
А в Калофер в ледена река
с Бог мъже се хващат за хоро.
И хорото сгрява и в студа
голите измръзнали ръце.
Христо и Христос са свобода.
Ботев - вечно биещо сърце.
А в Калофер в ледена река
пак хорото мъжко плиска жар.
По земята ни отколе е така
в българския вечен календар...
