22 Юни 2021вторник07:17 ч.

Частните монополи - излишни и вредни

Те са паразитни и хищни образувания в пазарната икономика

/ брой: 74

автор:Велко Вълканов

visibility 1654

Икономиката в страната ни е в състояние на пълен хаос. Стопанските субекти, преследвайки своите интереси, нарушават безогледно правилата на играта. Призивът държавата да се намеси, за да внесе порядък в развитието на икономическите отношения, се отхвърля с довода, че пазарната икономика не допуска нейната намеса. Laissez  faire, laissez passer e техният символ на вярата.
Доводът обаче е несъстоятелен. Държавата би могла, използвайки подходящи пазарни лостове, да наложи определен ред в пазарната икономика, без да посяга на нейната природа. И практиката доказва това: в много страни държавата участва активно в развитието на икономическите процеси, запазвайки  принципите, върху които те протичат. Но доводът е толкова по-несъстоятелен, защото пазарната икономика у нас не е всъщност пазарна икономика. Тя е квазипазарна икономика. Тя носи някои външни белези на пазарната икономика, но по своята дълбока същност е нейно пряко отрицание.
Пазарната икономика предполага свобода на договарянето. Всеки на равни начала се договаря с всеки за всичко - за цени, за срокове на изпълнение, за неустойки и пр. Няма пазарна икономика там, където няма договаряне, където няма "пазарене", където, с други думи, условията за предоставянето на определено благо се определят не от двете страни, а само от едната страна на  пазарното отношение. Икономика, в която тези условия биват определяни само от едната страна, е не пазарна, а монополна икономика. Монополите са пряко отрицание на пазарната икономика. При тях няма договаряне, при тях има открит диктат. Те са проява не на нормалната пазарна икономика, а на нейното болестно състояние. Те са възникнали вътре в нея паразитни образувания, които опасно я обезкръвяват. В отношенията си с тях вие сте не субект, а единствено обект на техния алчен интерес. Заблуждавате се, ако смятате, че те искат да ви обслужат, не, те искат да извлекат от вас възможно най-голяма печалба.
У нас основни, жизнено важни за човека блага, са изцяло във властта на монополите. Отоплението, електроснабдяването, телефонните връзки и други някои стоки и услуги са завладени от съответни монополни структури.
Отивате при "Топлофикация" и казвате, че искате парно отопление. Ще го имате, но при условията, които тя ще ви определи. Отивате при някое електроразпределително дружество и искате електричество. Ще го получите, но при условията, които предварително са ви определени. Искате да имате мобилен телефон и отивате при който и да е  мобилен оператор. Ще го имате, но при посочените от мобилния оператор общи условия, и то за срок от най-малко две години. Правото ви на свободен избор не се отрича. Никой не ви задължава да приемете техните условия. Казват ви: "Ако искаш!"  
Не съществува и ефективна форма на защита срещу необоснованите претенции на различните монополни организации. Ще трябва да платите всяка сметка, която ви бъде представена. Тези дни бе лансирана безумната идея онзи, който не е изплатил задълженията си към "Топлофикация", да не може да получи никакви услуги от общината, включително и удостоверение за наследници и смъртен акт (!!!) Няма да бъдете погребан, ако преди това не платите сметката, която "Топлофикация" ви е представила. И в гроба няма спасение от тях.
Но проблемът придобива нови измерения, защото монополите, освен всичко друго, са и излишни посредници или пък ползват излишни посредници.
"Топлофикация" поддържа връзки с нас, ползвателите на парното отопление, чрез така наречената "ТЕХЕМ". Но "Техем" е една изцяло ненужна фирма, която само натоварва допълнително дължимите към "Топлофикация" суми. Преди години такъв посредник нямаше и сметките ни към "Топлофикация" бяха няколко пъти (седем-осем-десет пъти) по-малки. Днес пенсията отива само за покриване на задълженията към "Топлофикация".
Съвършено излишни посредници са и електроразпределителните дружества. Електроцентралите, произвеждат електричество, което продават на НЕК - Национална електрическа компания ЕАД (собственик на цялата електропреносна мрежа в България). Но странно защо НЕК не влиза в преки отношения с нас, електроползвателите, а прибягва до посредничеството на различни  електроразпределителни дружества. У нас те са три - "E.ON България Мрежи" АД, "ЧЕЗ България" EАД и "ЕВН България", но това са всъщност трите глави на една и съща ламя. При която и глава да отидете, все ще бъдете изядени. 
Изцяло като монополни структури действат и мобилните оператори. При това те, както показва цялата тяхна практика, са подчертано некоректни.  Надписват по всевъзможни начини сметките ви и няма начин да докажете, че тези сметки са наистина надписани. 
Мисля, че е крайно време за сериозна законодателна намеса в сферата на монополно действащите стопански субекти.
Преди всичко решително трябва да се опростят (унифицират) отношенията между обсъжданите по-горе стопански организации и техните клиенти. Посредниците, които се проявяват като изцяло паразитни организации, трябва да се изхвърлят.
На второ място, но не по значение, стои въпросът за смисъла на монополните организации. Ако монополът в някаква форма трябва все пак да се запази, той трябва да се запази не като частен, а като държавен.
Коренно различен смисъл откриваме в двата вида монопол. Частният монопол осигурява печалби единствено и само за своите акционери, печалби, които по-нататък се превръщат в луксозни жилища, скъпи коли, яхти и изобщо в сладък живот. Държавният монопол, напротив, осигурява печалба, която, след като отиде в държавния бюджет, поема по-нататък към различните социални фондове (здравеопазване, пенсии, образование, култура), за да се върне накрая при нас самите. Следователно държавният монопол, както и да го гледаме,  обслужва в крайна сметка всички граждани на държавата, а не само определена група от тях.
Необходимо е да подложим на преоценка изобщо ролята на държавата в стопански живот на страната. Отникъде не следва, че държавата няма право (наравно с всички останали стопански субекти) да осъществява една или друга стопанска дейност. В една своя статия ("Държавата и хляба") вече поставих въпроса за правото на държавата да изкупува зърно, за да може след това да го продава на хлебопроизводителите на изгодни за крайния потребител цени. Въпросът може да се разшири.  Държавата няма да може да забрани на други стопански субекти да купуват бензин и да го продават на каквато искат цена, но защо тя самата да не може също да купува бензин и на свой ред да го продава на каквато иска цена.
Ще последва упрекът, че се връщаме към социализма. Че какво лошо има в това? Мъдростта изисква да вземем от социализма всичко добро, което той носеше в себе си. Светът бавно, но уверено, макар и по други пътища, върви именно към социализъм. Защо да не вървим към него и ние? Нима вече не е достатъчно ясно, че капитализмът ни носи само бедствия. Има ли социална болест, която да ни е отминала?
И си мисля сега, в навечерието на изборите, които ни предстоят, че  ще спечели изборите онази партия, която ще застане зад тъкмо една такава програма, програма, която ще ликвидира грабителските частни монополи и ще внесе ако не повече социализъм, то поне повече социалност в живота ни. Хората решително ще застанат зад тази  програма.

 
 

Трета банка спира срочните депозити

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 117

БНБ: Задава се ускоряване на инфлацията

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 117

Пет жалби блокират газовата връзка със Сърбия

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 117

Стигаме Европа по БВП след 2040 г.

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 117

Светът е между диалога и конфронтацията

visibility 122

/ брой: 117

Победа за партията на Пашинян

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 117

ЕС засилва санкциите срещу Минск и Москва

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 117

Мадрид предлага помилване на каталунските сепаратисти

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 117

Диагноза бедност

автор:Ева Костова

visibility 123

/ брой: 117

Устремно към избори от с. Устрем

автор:Таня Глухчева

visibility 128

/ брой: 117

Прозрението на обущаря

visibility 119

/ брой: 117

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ