Данни за Сръбско-българската война от първа ръка

Христо Цеков

Ако разтворим справочника за публикациите, отнасящи се за Сръбско-българската война 1885 г., очевидно ще констатираме наличието на богата информация, поднесена в разнообразна жанрова форма. И като правило най-уверено като достоверност се приемат данните от лични спомени или задълбочена изследователска работа. Понякога обаче в зависимост от компетентността на читателя интерпретациите по даден момент или елемент от процесите по време на войната се възприемат, ако не с резерви, най-малкото със собствено изградено виждане. Обстоятелство, което предизвиква провокиране или засилване интереса за разширяване познанията по темата, каквато в случая е за Сръбско-българската война от 1885 г.
В този случай информационният глад за този момент от българската история може да се задоволи с обемния книжен продукт (688 стр.) с автор Стефан Паприков (12.041858-30.05.1920 г.). Авторът респектира освен с богатата си житейска и професионална биография, още и с обстоятелството, че е пряк участник по време на войната и конкретно при отбраната на Сливнишката позиция.
Чест прави на община Пирдоп (родното огнище на Паприков) и Държавна агенция "Архиви", че са подали ръка на съставителите д-р Иван Иванов и д-р Милена Тодоракова да възкресят в книга огромния ръкопис на Стефан Паприков. Навярно някои от данните от неговите ръкописи са ползвани от изследователи, публицисти и журналисти, но издание в пълен, максимален обем, без редакторска намеса на цялото му описание се прави за първи път. По този начин се дава публичност на наследството не от кой да е, а от един от героите в Сръбско-българската война - генерал-лейтенант Стефан Паприков, по онова време все още капитан, началник на Западния корпус и един от ръководителите на Сливнишката позиция.
Сега, когато четем записаното за Сръбско-българската война 1885 г., не можем да отминем и да останем безразлични каква личност е авторът Стефан Паприков преди и след войната. Син на търговец от Смирна, учителства в Панагюрище (ок. 1875-1876). Участва в Априлското въстание - 1876 г. След военното училище в София (1879), през 1884 г. завършва Генерал-щабната академия в Петербург. След Сръбско-българската война заема различни военни длъжности, в това число министър на войната в 7 министерски кабинета - от 1899 до 1903 г. Повече от 2 години е министър на външните работи и изповеданията, когато през 1908 г. е обявена независимостта на България. Участва и в други държавни и междудържавни дипломатически мисии. С една реч - Стефан Паприков е един от строителите на съвременна България. Едва ли е нужно да се доказва, че да се "разговаря" с такъв автор е не само удоволствие, защото данните са от първа ръка.
Податките доказват мястото на автора в обществената дейност и държавната политика, както и потенциалните му възможности, които довеждат до израстването му от капитан в Сръбско-българската война до различни отговорни държавни длъжности. Същественото, разбира се, е съдържанието в труда му за войната от 1885 г. и не само затова, че е много и детайлно описана, но още и с подплатените допълнителни данни в подробности за положението от двете страни на фронтовата линия, за положението в Сърбия и армията и в току-що обединена България. В съдържанието има политика, икономика, жертвоготовност в името на отечеството и всички компоненти, доказващи родолюбието на българина.
Всъщност за читателя, докоснал се до описанието на Сръбско-българската война 1885 г. от първа ръка, не може да не остане гордостта, че е наследник на такова героично поколение от ХIХ век. А за професионалиста-историк и изобщо за изследователя на този период от нашата история книгата е един полезен източник.