Дано!

Били ли сте скоро в Добруджа? Аз бях и да ви призная, останах възхитен от благодатната българска земя. Там се ражда всичко и... по много. Трудно ще намерите пустеещи площи, всичко е подредено и изобщо си личи, че предприемчиви нашенци правят пари и от земеделие. Да не говорим за невероятния вкус на пъпешите от Българево и вече съзряващите дини, за особения аромат и сладостта на плодовете и зеленчуците. И цялото това богатство е наливало сили в почва, за която много в Европа и света могат само да мечтаят. Пък и всичко в равницата, разграфена предвидливо от снегозадържащите пояси, създава усещането за вечност и сигурност за държавата, която го притежава. Вярно е обаче и друго. Водата в тази безспорно важна част от отечеството е много ценна, защото трудно се добива, независимо от твърденията на знаещите, че дълбоко в недрата има изобилие от живителната течност. Поради това добруджанци въздигат в култ водата, ценят я и пазят като нещо най-свидно в нелекия и отруден живот, който им е отредила личната и историческа съдба.
Пиша тези редове недалеч от Каварна, буквално на метри от огромно поле с маслодаен слънчоглед. Наблюдавам с любопитство сътвореното от великия феномен на природата насочване на обагрените с яркожълт контур пити към незаменимия източник на живот - слънцето. Пък и си мисля с вродена мнителност за нашето си въртене към огненото небесно кълбо на живота. Но не към онова, истинското, а към измисленото и битуващото с неподправена арогантност в новото ни въображение. И не мога да прогоня натрапчивите мисли, че това национално епидемично връткане по посока на слънцегреенето може да ни лиши от благодатната земя на Добруджа. От житницата, която ни храни, и в безумието на химизирания ни свят току-виж се оказала и спасителен пояс за физическото оцеляване на нацията. Затова нараства и тревогата ми от прокрадвашите се вести, че в близка перспектива (това направо си е безперспектива!), можело да се разсъждава за стъпки към ревизия на наложения безсрочен мораториум за добиване на шистов газ по метода на хидравличното разбиване. Вярно е, че засега действията на лобистите на чужди интереси са предпазливи. Дали добре ги учат, или господата получават временно просветление по темата, не знам. Но на този етап говорят за "обсъждане", "нов безопасен за природата метод", "нови фирми концесионери" и съвсем между другото ни съобщават за реализация или готовност за такава тук и там, включително и в близост до националните ни граници. Тоест, господа новоизпечени демократи, засега мислете, но не се бавете много. Съвсем безопасно е да проникнеш със сонди дълбоко през най-плодородната си земя и разбиеш под налягане с химикали шистите в опит да извлечеш газта. Изобщо не се тревожете, че подземният воден басейн може да бъде невъзвратимо отровен и наземният рай да бъде превърнат в пустиня, но от която ще блика така необходимия ни газ за процъфтяващата ни индустрия. Пък и (това е много важно!), съвсем няма да сте зависими от някакъв си там руски газ, не ви е необходим онзи проблематичен "Южен поток". Направо се превръщаме в своеобразен газов Кувейт на Балканите. Земята перфорирана, навсякъде сонди, резервоари, а за разкош и като доказателство за екологичната ни култура, изобилие от вятърни генератори за "почти безплатно" електричество за народа. С една дума - българска ода на радостта и благоденствието. Какво от туй, че няма да има наш добруджански хляб и ароматни пъпеши и дини от Българево. Нали имаме газ, пари бол. Внасяме си самуни с жито от сръбска Войводина, френска вода, аржентинско вино, турски домати, египетски картофи. Направо кеф и повод за завист, от която впрочем можем и да изнасяме в изобилие.
Но накрая сериозно. Защото въпросът с шистовия газ и добиването му по метода на хидравличното разбиване съвсем не е повод за подценяване. Особено, когато става въпрос за държава с природни дадености като нашата, която все още има шанс да се превърне в производител на здрава храна. Така че изкушените от властта, а и не само, да се разходят из Добруджа и се взрат в необятните житни, царевични и слънчогледови полета. Да опитат от медените пъпеши на Българево и тогава да решават дали този рай може да бъде дори минимално застрашен или запазен такъв, какъвто са ни го завещали дедите ни. Независимо от глобалните и личните интереси, независимо от посоката на слънцегреене и ориентирането към него на политическите слънчогледи, независимо от...
Споделям всичко това, защото идва нов политически сезон. И облечените във власт неизбежно ще бъдат подложени на натиск, включително и за добива на шистов газ по сериозно проблематичния метод. Затова би ми се искало хората, които народът съвсем временно е изпратил на жълтите павета, да мислят и действат като българи и защитават българското и чистотата на отредения ни райски кът от планетата.
    Дано!