Държава на академици

Силно се съмнявам, че мечтата на Христо Стоичков на 18-19 години е била да стане студент, да отиде в големия град, да попива големите знания в големи сгради от големи умове. Не мисля, че Стоичков и след 30 г. си е помислил да се върне и да си вземе някое висше, без значение по кой начин. Обаче на 45 г. той не само стъпи в голям университет, ами и за по-малко от час се сдоби с титлата Доктор хонорис кауза. Сигурно сам се е смял на ПУ (Повдивския университет), може даже да е теглил едно "ПУ, пу да ви... и глупаците", а може да не е успял да се сети дори една благословия от изненада за признанието. А  някакви хора се осмелиха да питат с какво е допринесъл един от безспорно най-успешните ни футболисти в сферата на знанието.
"Академик в това, което прави" - така вчера културният министър Вежди Рашидов рече за Камата. Прав е човекът, ние сме си държава на академици: всички се смятат за най-умните, най-добрите. Прав е също, че все гледаме в чуждото канче. А пък Стоичков беспорно има заслуги и в културната, и в образователната сфера - я кажете един по-заслужил от него, който да е научил чужденците на всички нашенски благословии, свързани с майката, лелята и родата до осмо коляно? Така хубаво е образовал Европата в стилистиката българска, че никой наш сънародник не смее по улиците на Германия да припсува дори лекичко - ще го разберат и ще вземат да го натупат. Значи има си Стоичков принос в образованието, а тези, които подават оставки, нищо не разбират!
Културният ни министър дори заяви, че държавата трябва да плаща на Камата за безплатната реклама, която осигурявал на България с всяко свое показване в чужбина. Най-добре е да се преговаря с Vbox или YouTube, защото, ако взимаме по левче от всяко гледане на прословутите клипчета с интервюто му на английски или това на руски, ще станем една богата държава. Дори може да филмираме подобни негови изказвания и да ги пускаме в училище - да се образоват младите на чужди езици, българските Стоичкови монолози от футболния терен ги овладяват и без неговата намеса. Тъкмо ще им вдигнем и самочувствието - ритай, маме, топката, може и да не учиш. По-добре доктор хонорис кауза, отколкото с 2 висши и на улицата... Важното е самочувствието да ни е академишко - аз знам и мога. Друг въпрос е какво точно мога. Пожарникарят-политик, говорещ "езика на народа", не можа да грабне приз от Съюза на българските хуожници, щото някакъв човек, някакъв професор, взел да пищи. Добре че сега някой си доцент не успя да осуети университетското признание на футболиста с най-цветущия език. Отсрамихме се. А ония, дето са наистина академици, правилно Дянков им спира парите - да седят в миша дупка на хляб и вода!